• вт. ное. 17th, 2026

Извинения и неясноти: Невидимата борба за социална подкрепа в България

Bychaspic

ное. 16, 2026
извинения и неясноти: невидимата борба за социална подкрепа в българия

Неотдавнашното извинение на министър-председателя към майките на деца с увреждания, макар и жест, разкрива дълбоки пукнатини в социалната ни система. Омбудсманът Велислава Делчева подчерта, че този акт е бил неочакван, особено на фона на вече стартирала работа по съществени законодателни промени. Въпросът обаче не е в извинението, а в несигурността и тревогата, които продължават да тегнат над хиляди семейства в страната.

Един от най-чувствителните аспекти е бъдещето на Закона за личната помощ. Към момента цари пълна неяснота относно условията, при които ще работят личните асистенти и как ще се определя техният статут. Това поставя в риск не само хората с увреждания, които разчитат на тази жизненоважна подкрепа, но и самите асистенти, чиито трудови и социални права са под въпрос. Омбудсманът настоява, че всяка промяна трябва да бъде плод на широк диалог с всички заинтересовани страни, а не на ускорени процедури.

Особено тревожни са предложенията за ревизия на договорите на личните асистенти. Според г-жа Делчева, те предвиждат намаляване на възнагражденията, ограничаване на работните часове и премахване на основни трудови придобивки като право на отпуск, болнични и процент за придобит стаж. Подобни мерки не само демотивират хората да поемат тази отговорна роля, но и обричат семействата на по-голяма изолация, принуждавайки ги да се грижат сами за близките си, без адекватна подкрепа и възможност за професионална реализация.

Въпросът за контрола над публичните средства е безспорен, но той не може да служи като оправдание за отнемане на права. Злоупотребите, макар и недопустими, следва да се санкционират чрез ефективни административни механизми, а не чрез орязване на подкрепата за тези, които наистина имат нужда. Наказването на цяла група хора заради неправомерни действия на малцина е не само несправедливо, но и контрапродуктивно.

На хоризонта се задава и идеята за използване на изкуствен интелект (ИИ) при оценките от ТЕЛК. Макар технологиите да предлагат възможности за оптимизация, омбудсманът предупреждава за сериозни рискове. Нужни са изключително строги гаранции, че ИИ няма да нарушава права, особено при редки заболявания, където алгоритмите биха могли да класифицират случаите като „рискови“ просто заради тяхната необичайност. Категорично е необходимо всяко окончателно решение да бъде вземано от човек, а гражданите да имат право на обжалване срещу автоматизираните оценки.

Финансовата страна на проблема също е притеснителна. Предвижданото приспадане на част от месечната помощ за дете с увреждане (около 317 евро) в случай, че семейството ползва личен асистент, е недопустимо. Отнемането дори на малка част от тази сума е сериозен удар върху и без това ограничените бюджети на тези семейства. В крайна сметка, борбата е за достойнство и за система, която наистина подкрепя, а не поставя нови пречки пред най-уязвимите членове на обществото ни.