• пт. ное. 20th, 2026

Изгубената възможност: Защо България мълчи за румънския газ?

Bychaspic

ное. 20, 2026
изгубената възможност: защо българия мълчи за румънския газ?

В момент, когато енергийната карта на Европа се преначертава, а търсенето на диверсифицирани и сигурни източници на природен газ е по-голямо от всякога, България изглежда пропуска стратегическа възможност точно на прага си. Докато съседи и големи европейски играчи активно договарят бъдещи доставки, София остава мълчалива по отношение на най-значимия нов газов ресурс в региона – находището Neptun Deep в румънския сектор на Черно море.

Очаква се добивът от Neptun Deep да стартира през 2027 г., обещавайки впечатляващите около 8 милиарда кубически метра природен газ годишно. Това не е просто поредното находище, а потенциален game-changer за енергийната сигурност на Югоизточна Европа. Неговата близост до България, съчетана със съществуваща газопреносна инфраструктура през общата ни граница, предоставя уникална възможност за страната ни да осигури дългосрочни и конкурентни доставки.

Регионалната активност говори сама за себе си. Унгария вече води интензивни преговори за достъп до този ресурс, Германия чрез Uniper си е осигурила договор, а множество други европейски пазари вече планират своето позициониране. На фона на този динамичен процес, българската липса на видим интерес от страна на Министерството на енергетиката, БЕХ или „Булгаргаз“ е озадачаваща и поражда сериозни въпроси.

Парадоксално е, че докато „Булгартрансгаз“ обявява планове за увеличаване на капацитета за пренос на газ от България към Румъния, липсва публично представена стратегия за обратния поток – как България ще си осигури достъп до румънския газ. Това повдига фундаментални въпроси за държавната стратегия: има ли България изобщо план за участие в търговията с този ключов регионален ресурс и използва ли Българският енергиен холдинг пълноценно възможностите си да гарантира конкурентни цени за българските потребители?

Мълчанието на София в момент, когато съседите ни активно преговарят и Румъния се готви да се превърне в голям регионален износител, трудно може да бъде обяснено само с пазарни обстоятелства. Дали липсва задълбочен анализ на възможностите за доставка, цените, капацитета и потенциалните дългосрочни договори? Или пък стои някакво друго съображение, което пречи на страната ни да действа в собствен стратегически интерес?

Остава рискът България отново да се окаже в ситуация, в която съседните държави са си осигурили ценни ресурси, докато ние обясняваме защо не сме участвали. Енергийната сигурност и диверсификацията са от първостепенно значение за бъдещето на страната. Време е за ясна и проактивна стратегия, която да гарантира мястото на България на новата регионална енергийна карта.