Неотдавнашното решение на съда в Охрид да оправдае нападателите на Християн Пендиков предизвика вълна от възмущение в България. Този акт беше определен от Карлос Контрера като открита подигравка с правосъдието и правата на човека. Според него, връщането на делото в начална фаза и последвалото оневиняване на извършителите е ясен сигнал, че в съседната ни държава липсва воля за справедливост спрямо хората с българско самосъзнание.
Заместник-председателят на ВМРО не пести думи, описвайки ситуацията в Северна Македония като репресивна система, напомняща за мрачни исторически периоди. Той твърди, че съдебната власт там е само инструмент в ръцете на политически кръгове, които целят да задушат всеки глас, дръзнал да се идентифицира като български. В този контекст, институциите край Вардар се разглеждат не като гарант на закона, а като маша за политически поръчки.
Контрера обръща внимание и на дълбоките корени на т.нар. „македонизъм“. Според него тази идеология е изкуствено създадена, за да обслужва интересите на елити, произлизащи от старите структури на бивша Югославия. Чрез системно преследване на българите и създаване на въображаем враг, тези кръгове успяват да запазят контрола си върху икономиката и обществото, прикривайки вътрешните си проблеми и злоупотреби.
Случаят с Пендиков не е изолиран инцидент. В своята позиция политикът припомня и перипетиите на Ива Михайлова, която дълго време беше лишена от право на адекватно лечение поради административни и съдебни спънки. Тези примери са част от мащабен модел на тормоз, който засяга многобройни сънародници в региона, дръзнали да заявят своята идентичност.
Решението, което предлага представителят на ВМРО, е радикално: пълна международна и икономическа изолация на Северна Македония. Той настоява България да изисква незабавно спиране на всички европейски фондове за страната. Освен финансовия натиск, се предлага и въвеждането на строг 100% граничен контрол за всички лица без европейски паспорти и за превозните средства, изнасящи стоки от територията на съседката ни.
Според него само чрез твърди мерки може да се постигне реална промяна. Политическата логика тук е, че ако гражданите на Северна Македония усетят тежестта на изолацията и започнат да се редят на опашки за „граждани на трети страни“ по границите, вътрешното напрежение ще доведе до преосмисляне на държавната политика и евентуална обществена промяна.
В крайна сметка, защитата на българските интереси и правата на сънародниците ни зад граница се поставя като върховен приоритет. Време е за решителни действия от страна на София, тъй като досегашният дипломатически тон не е довел до очакваните резултати в посока на върховенството на закона и спазването на нормалните човешки стандарти в Скопие.