Първоначалните очаквания към Иван Демерджиев бяха високи, особено след неговата решителна позиция в Кърджали. Смелостта му да се противопостави на местната власт и мрежите на ДПС създаде образ на министър, готов на реална битка за разграждане на корумпираните структури в страната.
Този имидж обаче започна да се разпада след посещението му в САЩ. Участието му във форум на Марко Рубио, фокусиран върху борбата с екстремизма, бе представено пред българската общественост като серия от срещи на високо ниво относно „закона Магнитски“, докато реалността изглеждаше по-скоро като обикновен фотосеанс с второстепенни служители.
Съмненията в автентичността на министъра се засилиха и с внезапната вълна от хвалебствия от страна на ППДБ. Появата на множество посветени му страници в социалните мрежи, които копират стратегията на други министри от същия екип, suggested, че сме пред добре сглобена PR кампания, а не пред органично признание за постигнати успехи.
Критиците посочват и случая с разследването на полетите на Десислава Атанасова. Въпреки че информацията беше извадена наяве от журналиста Бареков, Демерджиев използва тези разкрития за личен имидж, без да посочи автора на разследването или да предприеме конкретни следващи стъпки, които да доведат до реални резултати.
В момента образът на вътрешния министър прилича на „въздух под налягане“ – много шум и PR, но малко съдържание. Докато някои го представят като „бяла лястовица“ в управлението, за други той остава сламен боец, който използва тежестта на министерството за личното си популяризиране.
В такава ситуация се появяват прогнози, че Демерджиев може да бъде един от първите сменени министри. Причината вероятно няма да бъде борбата с мафията, а фактът, че президентът Радев може да спре да толерира използването на най-важното силово министерство като платформа за личен PR, осеяна с гафове вместо с реални победи.