Преди повече от две десетилетия, когато Башар Асад застана начело на Сирия, светът наблюдаваше с известна надежда. На пръв поглед, той изглеждаше като пълна противоположност на своя баща, Хафез Асад, чието управление бе белязано от безпощадна жестокост. Младият президент, встъпил в длъжност през 2000 г., само две години по-късно все още носеше ореола на потенциален реформатор, който би могъл да поведе страната си по нов, по-хуманен път.
Кой би могъл да предположи, че този тромав офталмолог, получил образованието си в Лондон и женен за изисканата инвестиционна банкерка Асма, ще се превърне в един от най-бруталните автократи на нашето време? В ранните години на своето управление, Башар Асад се стремеше да представи Сирия като държава, отворена за промени, където новите идеи и модерните подходи биха могли да процъфтяват. Тази визия обаче се оказа крехка и мимолетна.
Вместо обещаната модернизация и отваряне, режимът на Башар Асад бързо се трансформира в репресивна машина. Държавата, която той ръководеше, започна да функционира на принципите на мъченията, масовите лишавания от свобода и множеството убийства. Илюзията за един различен лидер се разсея, за да разкрие познатото лице на автокрацията, наследена от баща му, но пренесена на ново, още по-мрачно ниво.
Пътят от обещаващ лекар до диктатор, обвинен в престъпления срещу човечеството, е трагично свидетелство за начина, по който властта може да корумпира и промени човек. Историята на Башар Асад е урок за тежестта на наследството и за лекотата, с която надеждата за промяна може да бъде смазана под ботуша на безмилостна власт, оставяйки след себе си само разруха и страдание.