Антонио Гутериш постави точка на своя мандат като генерален секретар на ООН с думи, които звучат повече като диагноза, отколкото като стандартно дипломатическо обръщение. В последната си реч пред Общото събрание той използва силна и тревожна метафора, за да опише състоянието на международните отношения – пукнатините в глобалното единство вече не са просто малки проломи, а се са превърнали в дълбоки и непреодолими каньони.
Това е мрачен завършек за един лидер, който се стремеше да бъде мост между великите сили в епоха на нарастващо напрежение. Вместо мир и стабилност, светът днес е разкъсван от множество кризи, които изглеждат почти нерешими. От krvaвите сблъсъци в Украйна и Близкия изток до трагедиите в Судан и Мианма, традиционната дипломация изглежда все по-безсилна пред лицето на откритата агресия.
Най-тревожният извод от последното обръщение на Гутериш е пълната липса на реален хоризонт за прекратяване на огъня. По негово наблюдение, в нито един от големите съвременни конфликти не се вижда светлина в края на тунела, което поставя под сериозен въпрос самата роля на ООН като главен гарант за световния мир и сигурност.
С изтичането на мандата му в края на годината, световната общност остава с тежък въпрос: възможно ли е изобщо да се запълнят тези „каньони“ или човечеството е навлязло в ера на окончателно разделение? Гутериш си отива от своя пост, оставяйки след себе си предупреждение, което не бива да бъде игнорирано от бъдещите лидери на планетата.