В свят, който все по-бързо се автоматизира, изкуството също търси нови форми и пространства за изява. Сред тази динамика, София се гордее с една пионерска инициатива – галерия „Автоматик“, първата изцяло автоматизирана художествена галерия в България. Една година след своето създаване, тя продължава да предизвиква представите за това какво е галерия и как публиката взаимодейства с изкуството.
Зад тази иновативна концепция стои Венелин Шурелов – автор на дигитално медийно изкуство, преподавател в магистърска програма „Дигитални изкуства“ в НХА и сценограф. Неговият многостранен опит му позволява да погледне отвъд традиционните рамки и да създаде пространство, което не просто показва изкуство, а само по себе си е художествен експеримент. „Автоматик“ е негово продължение, жив организъм, който се развива и изненадва дори своя създател.
Уникалността на галерията се крие в нейния автоматизиран достъп, който позволява посещения 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Това е привилегия, която освобождава срещата с изкуството от строгия културен график и присъствието на персонал. Публиката реагира разнообразно – едни ценят удобството и възможността за интимно преживяване, докато други изпитват недоверие или се питат защо трябва да плащат за достъп до пространство без видим човешки надзор.
Именно тук се крие един от най-важните парадокси, които „Автоматик“ изследва: стойността на културния труд. Венелин Шурелов подчертава, че автоматизацията не елиминира човешкия труд, а го прави невидим. Зад безпроблемното функциониране стоят години опит, кураторска работа, техническа поддръжка и изграждане на международни отношения. Автоматът може да отвори вратата, но не може да разкрие всичко, което е вложено в създаването на това уникално пространство.
Галерията не е просто „контейнер“ за произведения, а активно участва в оформянето на техния контекст и значение. Тя представлява своеобразен манифест, изследващ как изкуството се сблъсква с модерните технологии и как това променя представите ни за авторство, взаимодействие, материалност и алгоритмично мислене. Примери като Криста Зомерер и Лоран Миньоно, или Давид Саудер, показват как дигиталното изкуство въвежда нови начини за осмисляне на образа и паметта, които вече са част от общия език на съвременното изкуство.
„Автоматик“ е пространство за либерално куриране, което допуска различни художествени позиции и медии, готови да поемат риск. Тя не се стреми да налага единствена интерпретация, а да проверява и разширява критериите. Шурелов признава, че автоматизацията не е невинна; тя може да премахне едни посредници, но създава други зависимости. Самата галерия, като система с правила и икономически модел, трябва да бъде отворена за самокритика – това е част от нейния проект, а не дефект.
View this post on Instagram
В крайна сметка, успехът на „Автоматик“ не се измерва само с броя посетители или разпознаваемостта. Той е в способността ѝ да запази експерименталния си дух, да представя редки автори и нови художествени практики, и да се противопоставя на пазарно ориентираните тенденции в изкуството. Галерията е предизвикателство към нормите, място за открития и лаборатория за бъдещето на изкуството, където взаимодействието между човека и технологията създава нови смисли и преживявания.