В стените на Художествена галерия „Светлин Русев“ в Плевен се състоя едно събитие, което надхвърли рамките на обикновената литературна среща. Представената нова книга на Добрина Симова, озаглавена „Корени във въздуха“, се оказа не просто сборник от текстове, а смел опит за пробуждане на съзнанието. Организирана от Международното творческо сдружение „Сцена на духовността“, вечерта беше посветена на силата на словото, което отказва да премълчи пред несправедливостта.
Произведението е изградено от епиграми, афоризми и сатирични стихотворения, които действат като призма, през която се разглеждат най-неприятните страни на съвремието ни. Авторката използва иронията като хирургически инструмент, за да разсече политическото лицемерие, обществените противоречия и нравствения упадък. Тук сатирата не е цел сама по себе си, а средство за изваждане на повърхността на истини, които обществото често предпочита да игнорира.
Проф. д.н. Венелин Терзиев, анализирайки книгата, обръща внимание на дълбокия философски пласт на заглавието. Според него метафората за „корените във въздуха“ е тревожен сигнал за прекъснатата връзка с миналото и загубата на жизнените опори на съвременния човек. Особена емоционална тежест придава и фактът, че творбата е посветена на внуците на Симова – Александър, Константин и Йоан, което превръща книгата в своеобразен морален завещателен акт и израз на тревога за бъдещето.
От друга страна, писателката Надя Божидарова разглежда Добрина Симова като „социален хирург“, който безкомпромисно разобличава фасадата на управляващата олигархия и корупцията. През произведения като „Гордост“, „Писмо до Апостола“ и „Разделение на нацията“, авторката не само критикува настоящето, но и призовава към национално обединение и възвръщане към истинските човешки ценности, противопоставяйки ги на позьорството и завистта.
Макар двамата рецензенти да подхождат към книгата от различни ъгли – единият през човешкото и поколенческото измерение, а другият през гражданската непримиримост – те се обединяват в едно: литературата не може да бъде безучастен наблюдател. „Корени във въздуха“ не търси лесно одобрение, а провокира читателя да се замисли върху собствената си съвест и способността си да различава фалшивото от истинското.
В крайна сметка, зад остротата на сатиричното перо на Добрина Симова се крие една крехка, но важна надежда. Тя е надеждата, че чрез разпознаване на грешките и възстановяване на паметта, обществото може да открие нов път. Посланието е ясно: само когато човек знае откъде идва и къде са неговите истински корени, той може да определи в коя посока си струва да върви.