Природата често бива обвинявана за инцидентите по пътищата, но истинската причина често се крие в институционалната пасивност. Трагедията на автомагистрала „Тракия“ е поредното доказателство, че наличието на закони не гарантира безопасност, ако те не се прилагат навреме. Вместо да се оправдаваме с мъглата, трябва да погледнем към инструментите, които държавата притежава, но не използва ефективно в критични моменти.
Николай Колев, експерт с 28-годишен стаж в системата на МВР и бивш ръководител на КАТ-Сливен, изразява сериозни опасения относно липсата на превантивни мерки. Според него Законът за движението по пътищата е пределно ясен – чл. 165 дава пълната власт на органите на полицията да въвеждат временна организация на движението при внезапно влошаване на условията. Това включва дори пълно преустановяване на трафика в опасни участъци, без да се изисква предварително съгласуване със стопанина на пътя.
Критичният момент в такива ситуации е постоянният мониторинг на пътната обстановка. Когато температурите падат рязко и се появи гъста мъгла, рискът от образуване на „черен лед“ или скреж става неизбежен. Липсата на видими следи от спиране по асфалта в зоната на инцидента подсказва, че водачите са били изненадани от хлъзгавата настилка. Тук се появява въпросът защо не е имало патрул, който да сигнализира или да ограничи движението още при първите знаци за заледяване.
Експертният анализ обръща внимание и на управлението на ситуацията след самия сблъсък. Светлинната сигнализация и табелите са само началото, но в условия на нулева видимост те често се оказват недостатъчни. Необходимо е активно физическо присъствие на пътноподдържащи екипи и полицейски сили, които да регулират потока и да предотвратят ефекта на доминото при верижни катастрофи.
В крайна сметка координацията между МВР и фирмите за поддръжка изглежда остава слабото звено в системата за сигурност. Докато отговорните институции се позовават единствено на метеорологичните условия, вместо да прилагат законовите си правомощия за превенция, цената ще продължи да бъде плащана от гражданите. Предварително разработените планове за действие при зимни условия не трябва да остават само на хартия, а да се активират незабавно при първия сигнал за опасност.