Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите прие единодушно на първо четене законопроекта за промени в Закона за защита от дискриминация. Проектът цели да намали разликата в заплащането между жените и мъжете чрез задължителни правила за прозрачност, наблюдение и правоприлагане.
„Общата цел на законопроекта е намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете в България чрез въвеждане на задължителни механизми за прозрачност, мониторинг и правоприлагане“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска при представянето на текстовете.
Срокът за европейската директива е изтекъл
Промените са свързани с транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/970. Срокът за изпълнение на това задължение е бил 7 юни 2026 г. По думите на Клисурска неспазването му може да доведе до производство за нарушение срещу България и до финансови санкции.
Проектът предвижда Комисията за защита от дискриминация да събира и публикува структурирани данни за разликата в заплащането между жените и мъжете на ниво работодател. На комисията се възлага и разработването на аналитични инструменти за оценка на неравенствата по пол и анализ на причините за различията.
КЗД възрази срещу възложените ѝ функции
Председателят на Комисията за защита от дискриминация Елка Божова представи становището на институцията. КЗД принципно подкрепя въвеждането на европейската директива в българското законодателство, но не подкрепя законопроекта в предложения му вид.
Според КЗД приемането на текстовете ще създаде практическа невъзможност за реалното прилагане на Закона за защита от дискриминация и за изпълнението на директивата. Комисията посочва, че е независим държавен орган с правораздавателни функции, а не орган на изпълнителната власт, който извършва текущ контрол и санкционира нарушения на трудовото законодателство.
В становището се посочва още, че данните, които проектът задължава КЗД да събира, представляват чувствителни лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните. Според комисията необходимата информация вече се събира, обработва и съхранява по установени правила от Националната агенция за приходите, Националния статистически институт и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
КЗД предупреждава, че повторното предоставяне на същите данни от бизнеса и други задължени предприятия ще доведе до значителна и излишна административна тежест за работодателите и органите по назначаване.
След приемането му от водещата парламентарна комисия законопроектът предстои да бъде разгледан от Народното събрание на първо четене.
Източници: БТА
