В далечината на космоса, на около 440 милиона светлинни години от нас, се е случило нещо истински грандиозно. В галактиката NGC 3191 е засветена свръхнова, чиято мощност е надминала всичко познато, превръщайки се в истински космически фар, който привлича вниманието на най-модерните инструменти за наблюдение.
Ключовата роля в това откритие играе обсерваторията „Ферми“ на НАСА. За първи път в историята учените са успели да уловят убедителни сигнали от гама-лъчение, идващи именно от такава свръхярка свръхнова, известна като SN 2017egm. Този успех позволява на астрономите да надникнат в механизмите, които задвижват тези колосални енергийни избухвания.
Основната хипотеза, която се обсъжда в научните среди и е публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics, е, че зад този феномен стои раждането на магнетар. Това са едни от най-екстремните обекти във Вселената, характеризиращи се с невероятно силни магнитни полета и огромна плътност на материята.
Самият процес, довел до този резултат, се нарича колапс на ядрото. Когато една масивна звезда изчерпи цялото си гориво, тя вече не може да противостои на собствената си гравитация. В рамките на части от секундата ядрото се срива навътре, което предизвиква катастрофална експлозия, разпръскваща материя в космическото пространство.
След такава драма в космоса остава или черна дупка, или неутронна звезда. Тези обекти са толкова плътни, че само една чаена лъжичка от тяхното вещество би тежала колкото 10 милиона тона на Земята, което подчертава колко необичайни и мощни са процесите, които формират нашата Вселена.