• нд. юли 14th, 2024

Кохезионната политика на ЕС – лош надзор и ненаучени уроци

Bychaspic

юли 9, 2024

Политиката на сближаване на Европейския съюз – основната разходна област на Блока, която представлява огромна част от фондовете му – все още се характеризира с некачествен контрол и трайни грешки. Това е заключението на одиторите на Европейската сметна палата, които направиха „Преглед на рамката за предоставяне на увереност и основните фактори, допринасящи за грешки в разходите по политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.“

И двете нива на защита на разходването на европейските пари – националните управляващи органи и държавите членки – не успяват да налагат достатъчно контрол върху харченето на парите от Брюксел и те не се разходват според националните и европейските правила.

Какви са грешките?

Нивото на грешки при разходите за сближаване за периода 2014 – 2020 г. е по-ниско, отколкото за периода 2007 – 2013 г., но остава съществено, се казва в доклада. Освен това одиторите отбелязват, че „рамката за гарантиране“ – набор от мерки, насочени към намаляване на „процента на грешки“ при разходите спрямо предишни бюджети – е помогнала за намаляване на нивото на неправилно изразходване от 6 на 4.8%, но това остава доста над нивото, което ЕС иска да постигне – 2%.

ЕСП установи три основни причини за грешки: проблеми, свързани с недостатъчно добра администрация от страна на органите на държавите членки; проблеми, свързани с небрежност или (предполагаема) умисъл; и проблеми, свързани с нормативната рамка на ниво бенефициент.

Половината от установените от ЕСП допълнителни грешки попадат в категорията „недостатъчно добра администрация“ и се изразяват в неподходящи практики за вземане на решения и за проверки от страна на управляващите органи, както и в слабости в работата на одитните органи.

Къде са грешките?

В повечето държави членки, получаващи основната част от финансирането за сближаване, са налице съществени нива на грешки. Най-голям дял от нарушенията в областта на обществените поръчки през този период имат Италия и Унгария.

Комисията и държавите членки работят заедно за постигането на ползи за гражданите от политиката на сближаване на ЕС, но те трябва да положат повече усилия, за да гарантират, че разходите следват правилата“,заяви г-жа Хелга Бергер, членът на ЕСП, отговарящ за този преглед. „Когато говорим за мерки за контрол, в тази област има много участници, но резултати просто няма.“

Направеният от ЕСП преглед на констатациите от предишни доклади и на информацията, публикувана от Комисията за разходния период 2014 – 2020 г., показва, че рамката за предоставяне на увереност в областта на политиката на сближаване не е довела до ефективно намаляване на грешките. Следователно това сочи нуждата от по-нататъшни подобрения на начина на прилагане на рамката както от органите на държавите членки, така и от Комисията.

Източник: ЕСП

Одиторите препоръчват предоставяне на по-ясни насоки на държавите-членки, опростяване на правилата и извършване на повече проверки за съответствие. 

1/3 от бюджета на ЕС

Политиката на сближаване е основна разходна област, която съставлява над една трета от бюджета на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Тя има за цел да насърчава развитието на ЕС чрез мерки за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и за намаляване на неравенството между регионите. Финансовата подкрепа се предоставя чрез три основни фонда, а именно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ) и Европейския социален фонд (ЕСФ), като това се допълва от Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ). За финансиране по политиката на сближаване обикновено се изисква
съфинансиране от държавите членки, чиято цел е да се гарантира, че средствата се изразходват правилно. 

В периода 2014—2020 г. по Политиката за сближаване за разходвани 409 млрд. евро за всички страни-членки. В края на 2023 г. нивата на усвояване варират значително между отделните държави членки — от 74 % в Испания до 100 % в Унгария, Кипър, Литва и Естония. Към края 2023 г. в България остават 852 млн. евро или 11% неусвоени средства.

Девет са държавите членки, на които се падат 76% от разходваните средства по политиката на сближаване: Полша, Италия, Испания, Португалия, Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Германия. В тези държави членки се отчита 91% от изчисления от ЕСП процент грешки. Освен това в тях е установена и по-голямата част (90%) от всички грешки с голямо отражение.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.

Източник: https://economic.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *