Дигиталното ни пространство остава под наблюдение. Въпреки сериозните разделимости в Европейския парламент, Брюксел реши да удължи действието на спорните разпоредби за сканиране на личните ни комуникации. Парадоксът е, че решението бе прието, дори когато повечето евродепутати всъщност гласуваха за прекратяването на тази практика.
Става въпрос за механизъм, който позволява на технологичните гиганти като Microsoft, Google и Meta да анализират съдържанието на нашите имейли, текстови съобщения и разговори в социалните мрежи. Целта е откриването на материали, свързани със сексуално насилие над деца, но методът предизвиква огромни опасения за личното пространство на милиони потребители.
Тези правила, които мнозина смятат за директно застъпване на правото на поверителност, вече са с гарантиран срок до 2028 година. По този начин периодът на доброволното сканиране от страна на корпорациите се разтяга, оставяйки потребителите в състояние на несигурност относно това кой всъщност има достъп до личната им кореспонденция.
Сблъсъкът между борбата срещу тежките престъпления и защитата на фундаменталните човешки права в цифровата ера става все по-остър. Докато сигурността е приоритет, цената ѝ изглежда все по-висока, а прозрачността на процесите в Европейския парламент остава под въпрос.