Представете си документи, които никога не ще бъдат разкрити пред обществото. Точно в тази посока се движи Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) със своите най-нови предложения за законови промени, които могат да превърнат определени разработки и данни в „вечни тайни“.
Замисълът на агенцията е мащабен и обхваща не само нейния собствен закон, но и серия от други нормативни актове. Предложенията за промени засягат Закона за електронните съобщения, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за противодействие на тероризма и Закона за специалните разузнавателни средства. Основният фокус обаче е върху Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
До този момент правилата за това колко дълго една информация остава секретна са ясни и стриктни. Сроковете са 30 години за гриф „Строго секретно“, 15 години за „Секретно“, 5 години за „Поверително“ и едва 6 месеца за служебните тайни. Възможността за удължаване на тези периоди съществува, но тя е ограничена до първоначално определения срок.
Новите предложения на ДАНС променят тази игра радикално. Агенцията иска възможност за многократно удължаване на сроковете за защита, стига „националните интереси“ да го налагат. На практика това означава, че някои данни могат да останат скрити от гражданите за неопределено време, под предлог, че това е необходимо за сигурността.
Промените не спират до това. Предлага се и нов подход при унищожаването на секретната информация. Вместо сегашното изискване за изчакване на една година след изтичане на срока за защита, документите да се изтриват или унищожават веднага, щом „повече не са необходими за служебни цели“.
Най-спорният момент вероятно е свързан с достъпа до информацията. В момента, след като срокът за защита изтече, всеки гражданин може да поиска достъп до тези данни по реда на Закона за достъп до обществена информация. Новите предложения на ДАНС целят напълно да премахнат тази възможност, затваряйки вратата пред обществения контрол.