Образователната система в България е изправена пред сериозни предизвикателства, които далеч надхвърлят рамките на учебните програми. Според проф. Димитър Денков, обществото ни наблюдава тревожна деградация в езиковите умения на подрастващите, като немалка част от седмокласниците срещат сериозни трудности при владеенето на родния език.
Една от основните причини за този спад в качеството на образованието е моделът на финансиране, при който парите следват ученика. Този подход, макар и пазарен, доведе до нежелана сегрегация и възникването на училища, в които концентрацията на ученици от маргинализирани групи създава бариери пред интеграцията и качественото усвояване на знания.
Професор Денков обръща внимание и на ролята на семейната среда. Родителите често предпочитат да заменят личното си внимание към децата с достъп до мобилни устройства и социални мрежи. Тази дигитална изолация не само ограничава общуването, но и прави децата по-асоциални, затваряйки ги в свят, лишен от реални междуличностни контакти.
Освен езиковата бариера, съществуват и далеч по-опасни тенденции. Наркотиците вече достигат до деца едва на 12-годишна възраст, като тази мрачна реалност е видима за всеки, който наблюдава училищните дворове по време на големите междучасия. Това е ясен сигнал за разпада на социалната тъкан.
В заключение, социалното разслоение в страната е достигнало критични нива. Проф. Денков е категоричен, че подобни фундаментални проблеми не могат да бъдат решени чрез административни мерки като въвеждането на един учебник, тъй като корените на кризата са много по-дълбоки.