Сътрудничеството между Пхенян и Москва се превърна в нож с две остриета за режима на Ким Чен Ун. Докато огромните суми, изпратени от Кремъл, осигуриха финансово дишане за страната, те същевременно разкриха дълбоки пукнатини в лоялността на военния елит.
Мащабите на оръжейната търговия са впечатляващи – над 15 милиона снаряда и множество балистични ракети вече са в руските складове. В замяна Ким получи стратегически ресурси като петрол, модерни космически технологии и значително количество кеш.
Точно този прилив на богатство обаче провокира невиждана корупция. Разследванията разкриха, че висши офицери, сред които и генерал Пак Хуи-чол, са използвали държавните средства за лични цели и са създали схема за продажба на командни постове.
Реакцията на Ким Чен Ун бе светкавична и безпощадна. В опит да възстанови контрола, той извърши сериозна рокада, сваляйки министъра на отбраната Но Кванг-чол и поставяйки на негово място идеологическия хардлайнер Ким Сонг-ги.
Интересен детайл е, че Но Кванг-чол не бе ликвидиран, а преместен в Департамента за военна индустрия. Това подчертава отчаяната нужда на режима от опитни кадри, които да гарантират, че заводите за боеприпаси ще работят без сривове и кражби.
За Ким Чен Ун всяко забавяне в доставките към Путин е недопустим риск. В свят, където оцеляването на режима зависи от външната подкрепа, корупцията в армията се разглежда не просто като престъпление, а като директна заплаха за националната сигурност.