Често в съдебната зала цифрите се приемат за абсолютна истина. Когато една съдебно-счетоводна експертиза е изпълнена с графики, сложни модели и прецизни изчисления, тя придобива ореол на безспорност. Но дали математическата точност е винаги равна на правна обективност? Този въпрос стои в основата на новата монография на проф. д.н. Венелин Терзиев, която подлага на критичен анализ механизмите, по които експертните заключения влияят на правораздаването.
Основният конфликт, който авторът разглежда, е разликата между установяването на исторически факти и изграждането на аналитични хипотези. Докато счетоводните документи показват реално реализирани доходи, прогнозите за „пропуснати ползи“ често се базират на икономически модели. Проблемът възниква, когато вещото лице представи своите субективни допускания с авторитета на неоспорим факт, без да обоснове логическата връзка между тях и крайната сума.
Проф. Терзиев поставя акцент върху критичното разделение: едно е да изчислиш средномесечен доход въз основа на данни, и съвсем друго е да твърдиш, че тази средна стойност е доказателство за бъдещи загуби в хипотетична ситуация. Според него, експертизата не трябва да замества съдийската преценка с икономически конструкти, които законът не познава. Математическата коректност на формулите не гарантира, че избраният модел е правно релевантен за конкретния казус.
Авторът призовава за по-диференциран подход при оценката на доказателствата. Не всяка част от едно експертно заключение има еднаква тежест. Докато фактическите констатации от първични документи подлежат на лесна проверка, аналитичните изводи изискват внимателно вглеждане в методологията. Ако не знаем защо е избран конкретен модел или какви ограничения е поставил експертът, рискът от заблуда е голям.
В крайна сметка, тезата на проф. Терзиев е ясна: експертът е помощник на съда, а не негов законодател. Експертизата е полезна тогава, когато е прозрачна – когато позволява на всеки да проследи пътя от документа до крайния резултат. Това изследване не просто критикува конкретни практики, а предлага методологичен стандарт, който би могъл да повиши качеството на съдебното доказване в България.