Геополитическото напрежение в Близкия изток, и по-конкретно конфликтът в Иран, вече не е просто въпрос на сигурност, а се превръща в пряка заплаха за финансовата стабилност на еврозоната. Основният риск се крие в потенциалния нов енергиен шок, който може да разклати инфлационните очаквания и да постави Европейската централна банка (ЕЦБ) в изключително трудна позиция.
Димитър Радев, управител на БНБ и член на Управителния съвет на ЕЦБ, изказва категорично мнение, че цената на колебанието е много по-висока от цената на преждевременното действие. Според него стабилността на инфлационните очаквания е „котвата“, която не бива да се изгуби. Ако потребителите и бизнесът започнат да приемат високите цени като нова нормалност, връщането към целта от 2% ще стане много по-болезнен и скъп процес за цялата икономика.
В момента ЕЦБ е разкъсвана между две крайности: необходимостта от повишаване на лихвите за борба с инфлацията и страха, че това ще задуши икономическия растеж. Макар общият инфлационен тренд да е надолу, натискът в отделни сектори остава устойчив. Радев предупреждава, че централните банкери не трябва да се успокояват от общите цифри, а да следят внимателно как поскъпването се пренася в заплатите и услугите.
Важен акцент в анализа на гуверньора е, че паричната политика не може да бъде единственият щит срещу кризите. Лихвените проценти са само един инструмент. За истинска устойчивост са необходими отговорна фискална политика от страна на правителствата, мащабни инвестиции в енергийната ефективност и дълбоки структурни реформи, които да намалят зависимостта от външни шокове в предлагането.
Поглеждайки към България, Радев вижда специфични рискове, свързани със силния номинален ръст на заплатите и динамичното потребление. Особено опасни са механизмите за автоматична индексация на заплатите въз основа на миналата инфлация. Този подход създава самозахраняващ се цикъл, при който временен шок се превръща в дълготраен инфлационен процес, изискващ още по-строги мерки от централните банки.
В ера на фундаментална несигурност, традиционните макроикономически прогнози вече не са достатъчни. Радев предлага преминаване към работа с множество алтернативни сценарии и управление на риска. Вместо да се търси една „прецизна“ прогноза, която често е илюзорна, централните банки трябва да бъдат готови за различни, включително и най-неблагоприятните развития на събитията.
В крайна сметка всичко се свежда до доверието. Комуникацията на централните банки не трябва да създава фалшиво усещане за сигурност, а да демонстрира непоколебима решимост към ценовата стабилност. Текущият тест за ЕЦБ ще бъде способността ѝ да балансира между борбата с инфлацията и опазването на растежа, без да позволи на доверието на пазарите да се пропука.