Новият брой на списание „Философски алтернативи“ за 2026 година поставя в центъра на своето изследване триадата „Логика, език, онтология“. Под редакцията на Доротея Ангелова и Кристиян Енчев, изданието предлага задълбочен поглед върху това как класическото мислене се трансформира в ерата на изкуствения интелект. Чрез поредица от текстове се прави опит за мост между древногръцката силогистика и съвременните топологични методи за анализ на логически структури.
Историческият преглед започва с нов прочит на Аристотеловата логика от Рикардо Мендес Гранде, който анализира как „Първа аналитика“ е била интерпретирана през вековете – от средновековните правила до модерната математическа дедукция. В същия дух Андрю Шуман въвежда иновативния концепт за „логема“, използвайки топологични методи за изследване на древни аргументи в различни културни традиции, защитавайки тезата за универсална математическа основа на човешкото мислене.
Спекулативната страна на логиката е представена чрез анализа на Боян Дафов върху Хегеловата философия. Той разглежда времето не като външен фактор, а като иманентна граница на самото мислене, която не позволява на „Абсолютната идея“ да се превърне в затворена, статична система. По този начин темпоралността се оказва ключов елемент, който движи развитието на субектността и логическото самопознание.
Връзката между езика и реалността е изследвана от Красимира Филчева и Кристиян Енчев. Докато Филчева се фокусира върху конститутивната роля на пропозиционалните структури в естествения език, Енчев поставя фундаменталния въпрос дали логиката описва съществуващия свят или самата тя създава условията, при които той става мислим. Тези изследвания подчертават автономията на логическата форма спрямо съдържанието на познанието.
Една от най-актуалните теми в броя е развитието на невросимволния изкуствен интелект. Доротея Ангелова анализира хибридните системи, които съчетават невронни мрежи със символна логика, обсъждайки техния потенциал да достигнат до общ изкуствен интелект. Авторката подчертава, че бъдещето на тези технологии зависи пряко от етичните ценности и философските принципи, заложени в техния дизайн.
Оригинален подход към правосъдието предлага Стоян Ставру, който използва образите на Питър Пан и капитан Хук, за да илюстрира предизвикателствата пред правораздаването в ерата на алгоритмите. През метафората за „вечното момче“ и чувството за справедливост се разглеждат рисковете и възможностите при използването на големи езикови модели за генериране на съдебни решения.
Екзистенциалните и психоаналитичните аспекти на езика също намират място в изданието. Владимир Раденков интерпретира Хайдегеровото понятие за смъртта като предел на възможното, докато Христина Гутева разглежда „езиковата грешка“ през призмата на Фройд не като дефект, а като специфично събитие на смисъла. Тези анализи разкриват дълбоките пластове на човешкото битие, скрити зад ежедневната употреба на думите.
Броят отбелязва и значими годишнини – 220 години от рождението на Джон Стюарт Мил с анализ на неговия утилитаризъм от Силвия Минева, както и 15-годишнината на Института за българска философска култура. Добрин Тодоров прави обзор на дейността на института, подчертавайки неговия принос за изследването на българската философска традиция през XX век и развитието на съвременната академична общност.