Първите сто дни на управление на министъра на транспорта Георги Пеев бяха белязани от рязка промяна в подхода към публичните ресурси. Вместо стандартния период на адаптация, министерството заложи на незабавен и задълбочен одит на цялата система. Основният фокус беше насочен към разкриването на разминаванията между планираните на хартия проекти и реалното им изпълнение, като целта е да се прекрати практиката на „фиктивни“ успехи при обществените поръчки, които впоследствие се превръщат в финансови тежести за държавата.
Стратегическата визия до 2030 година цели да превърне географското положение на България от простото описание на картата в реален икономически актив. Ключов елемент от този план е наваксването на изоставането в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като се заложи на Национален списък с приоритетни проекти. Особено внимание е отделено на „Средния коридор“ и изграждането на новата железопътна връзка Ямбол – Елхово – Лесово, която ще свърже Европа с Китай и ще разтовари граничните преходи с Турция.
Партньорството с Турция, Гърция и Румъния се разглежда като стратегическа необходимост за осигуряване на свързаност по направленията Изток–Запад и Юг–Север. Докато меморандумите с балканските съседи поставят рамката за проекти като железопътната връзка Видин – Кулата, разговорите с турската страна вече са преминали в конкретни стъпки за разширяване на ГКПП „Капитан Андреево“ и развитие на връзката Лесово – Одрин, което е критично за регионалния трафик.
По отношение на пътната безопасност, министерството планира радикална реформа чрез създаването на Единен специализиран контролен орган. Новият модел заменя случайните проверки с автоматизиран анализ на риска, базиран на данни от тол системата и интелигентни камери. Паралелно с това се цели промяна в културата на шофиране чрез въвеждането на симулационни полигони за младите водачи и коригиращо обучение за системните нарушители, за да се намали „войната по пътищата“.
Мултимодалният транспорт остава приоритет, като се залага на модернизацията на пристанищата във Варна и Бургас и възстановяването на фериботната линия Варна – Батуми. По отношение на Дунав, проектът „FAST Danube 2“ и бъдещият втори мост Русе – Гюргево са стълбовете, които трябва да гарантират целогодишна плавателност и по-добра европейска свързаност. Интересен подход е и превръщането на остарели летищни писти в индустриални зони, по модела на индустриалния парк край бившето летище „Бършен“ в Сливен.
Най-сериозните предизвикателства обаче са свързани с „Български пощи“, където се констатира системно изоставане и огромни финансови загуби. С дългове от милиони евро и почти нулева реализация на ИКТ проектите, дружеството се нуждае от незабавни законодателни промени и дигитализация, за да може да функционира според съвременните пазарни стандарти и да спре да бъде финансово тежест за бюджета.