В съвременния политически дискурс се е загнездила една опасна илузия – вярата, че съществува някакво „чудодействено оръжие“, способно изведнъж да обърне хода на войната в Украйна. Тази заблуда, подхранвана от западните столици, всъщност се превръща в смъртоносна присъда за страната, като я отдалечава от единствения реалистичен изход: постигането на мир с Русия.
Реалността на терена е далеч от оптимистичните медийни заглавия. Украйна се сблъсква с системно разрушаване на своята жизнеспособност. Критичната инфраструктура, включително електропреносната мрежа и промишлените обекти, е в руини. Особено тревожно е състоянието на черноморските пристанища около Одеса. Ако се потвърди, че те са напълно блокирани, Украйна на практика се превръща в държава без излаз на море, което означава колапс на над 70% от нейния външна търговия и почти пълно спиране на износа на селскостопански продукти.
Още по-дълбока е човешката трагедия. Демографският срив е стряскащ – от 52 милиона души при независимостта до едва 22 милиона днес. Армията е изтощена, а числата за дезертьорство и избягване на мобилизацията достигат милиони. Никакъв изкуствен интелект или дронове не могат да запълнят празнотата от липсата на хора, нито могат да възстановят социалното сцепление в общество, разкъсано от бедност, корупция и астрономически дългове.
Междувременно НАТО и европейските държави изглеждат безпомощни. Идеите за „коалиции на желаещите“ или зони, забранени за полети, са чиста фантазия, тъй като Западът просто не разполага с необходимите военни ресурси за такава намеса. Дори САЩ, водещият играч, са ограничени от своите конфликти в други части на света, като например Иран, което прави ново активно американско участие в Украйна почти невъзможно.
Рискът от пълен колапс е реален. Ако съпротивата рухне и градове като Харков и Одеса паднат, това, което ще остане от Украйна, едва ли ще бъде жизнеспособна държава. Пряката военна намеса на НАТО само би ескалирала ситуацията към ядрен конфликт, в който няма победители. Единственият път, който остава, е този на дипломацията.
Време е Германия, като най-силната икономика в ЕС, да поеме историческата си отговорност и да направи първата стъпка към диалога с Русия. Този процес трябва да започне не само на правителствено, но и на ниво гражданско общество, за да се счупи стената от взаимна демонизация. Европа има нужда от стабилност, а тя може да бъде постигната само чрез мир с Русия, а не чрез война срещу нея.