В края на октомври планината Огражден разтърси спокойствието на региона с лек сеизмичен трус. Земетресението, регистрирано в събота вечерта около 19:50 часа, достигна магнитуд от 2,8 по скалата на Рихтер. С дълбочина от 12,5 километра, епицентърът му беше локализиран в района на връх Маркови кладенци, близо до Петрич. Въпреки че специалистите от Националния институт по геофизика към БАН потвърдиха събитието, местните жители не съобщават за усетени последствия.
Този планински кът обаче не е просто геоложка точка на картата. Името му отвежда директно към най-значимия юнак в българския фолклор – Крали Марко. Според местните предания, именно тук великият герой е оставил трайна следа. Легендата разказва как по време на тежък преход, изтощен от жегата, Марко ударил с лакът в земята, за да дари себе си и семейството си с живителна влага. Така се появили двата извора, които днес, макар и пресъхнали, все още носят неговото име.
В района на Петрич народната памет е изключително богата на подобни истории. Недалеч оттук, край село Габрене, се намира древно светилище от античността, за което се вярва, че е съхранило „стъпката“ на юнака. Местните разказват, че той е бил толкова огромен, че с една крачка е прекосявал разстоянието между планините Беласица и Огражден. Археологическите останки от I до IV век с техните изсечени в скалите стъпала само подсилват това магическо усещане.
Историческата личност зад този мит – крал Марко Мърнявчевич – е владетел от XIV век, чийто образ през вековете се е превърнал в символ на свръхчовешка сила и справедливост. В народните песни той не е просто човек, а защитник, който се бори със змейове и неправди, често яздейки верния си кон Шарколия. Идеята, че Крали Марко не е мъртъв, а просто чака в планината своя час, е част от дълбоко вкоренената българска вяра в завръщането на героя.
Въпреки че съвременното земетресение е чисто природен феномен, без връзка с митологията, то успя да насочи погледите към тези места, където историята и легендата се преплитат. Докато скалите на Огражден продължават да пазят тишината на вековете, споменът за юнака, който можел да извика вода от камъка и да прегърне планините, остава жив в съзнанието на хората.