Времето често е безмилостен съдник, особено когато става дума за литературно наследство. Тома Бинчев, поетът на Бургас, някога е размишлявал дали творчеството на един автор ще пребъде години след неговата кончина. Наскоро, тринадесет години след неговата смърт и по повод 80-годишнината от рождението му, Бургас даде своя категоричен отговор. Препълнената зала „Акад. Константин Петканов“ в Регионална библиотека „П. К. Яворов“ се превърна в жив паметник на неговия дух.
Събитието, озаглавено „Върху челото на лятото – същия знак: животът е хубав!“, събра няколко поколения: приятели, колеги, ученици, литературоведи, музиканти и деца. Организирано от Сдружение „Бургаска писателска общност“, Община Бургас, Регионалната библиотека и семейството на поета, вечерта не беше просто повод за спомен, а доказателство за непреходността на Бинчев. Елка Василева, водеща на събитието и близка на поета, сподели лични спомени, подчертавайки неговата дълбока връзка с морето и детството.
Още през 1980 г. Димитър Танев го нарича „Петрарка на морето“, а Катя Зографова от Националния литературен музей го описва като минималист, който „сякаш иска да изрече морето в едно изречение“. Свободата е била движеща сила в живота и творчеството на Тома Бинчев, както личи от неговите „Свободни сонети“ и независими житейски позиции. Неговите стихотворения за морето продължават да бъдат еталон в българската маринистична поезия.
Бинчев е бил не само поет, но и ментор. Мария Иванова, бивша участничка в неговия литературен клуб, разказа за „четвъртъците в Бургас“, когато млади автори са се събирали, за да обсъждат литература, философия и живота. Той ги е учил на приятелство, а не на съперничество, да мислят свободно – урок, който остава завинаги в тях. Присъствието на негови ученици като Марияна Вангелова, Евгений Апостолов и Мария Ценова на възпоменателната вечер е красноречиво свидетелство за неговото въздействие.
Детството е било другото голямо море на Тома Бинчев. Автор на над двадесет книги за деца като „Кит немит“ и „Слънчогледова къща“, той е оставил трайна следа в българската детска литература. Негови стихове са в буквари и читанки, а много от тях са се превърнали в песни, които поколения деца пеят. На вечерта в Бургас, актьорът Стилиян Томов рецитира негови творби, а Христея и Изабел Иванови Янкови от вокална група „Усмивка“ изпълниха песента „Водолаз“, вдъхвайки нов живот на думите му.
Гласове от миналото оживяха чрез записи от Българското национално радио, където композиторът Вячеслав Кушев припомни съвместната им работа, а художничката Маглена Константинова и Лили Качова споделиха свои спомени. Проф. Михаил Неделчев го е определял като носител на „оптимистичен скептицизъм“, а приятелят му Петър Сяров го описва като „висок, фин, артистичен, рязък, мислещ, изненадващ“. Едуард Берберян красноречиво заключава, че сега „творбите му се защитават сами“, създавайки гостоприемен свят, от който читателят не желае да излезе.
Признанието за Тома Бинчев продължава да расте. Поздравителни адреси за юбилея пристигнаха от висши държавни и общински институции, както и от писателски съюзи. Заместник-кметът на Бургас, Диана Саватева, изрази надежда за „смислено и красиво продължение“ на творчеството му. Най-важната новина обаче е свързана с бъдещето: Бургаската писателска общност, с подкрепата на Община Бургас, предлага учредяване на конкурс за детска книга на името на Тома Бинчев, с първо издание през 2027 г. и значителни награди в две категории – детска поезия и проза.
Роден на 22 август 1946 г. в Бургас, Тома Бинчев е оставил трайна следа като журналист, редактор, музеен специалист и издател. Неговите шест поетически книги за възрастни и над двадесет за деца са му донесли Националната литературна награда „Христо Фотев“ и званието Почетен гражданин на Бургас. Но истинската му биография не е само в датите и отличията. Тя живее в спомените на хората, в уроците, които е преподал, в думите, които продължават да ни помагат да разбираме света, и в песента на деца, които никога не са го познавали лично, но вече носят неговите стихове в сърцата си.
Защото истинският факелоносец не е този, когото осветяват прожекторите на неговото време, а онзи, чиято светлина остава, когато прожекторите угаснат. И някъде между морето, детството и думите продължава да свети неговият вечен знак:
ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ!