В неделята на 2 октомври 1870 г. Рим гласува за бъдещето си. Само дванадесет дни по-рано италианските войски са преминали през пробива при Порта Пиа и са сложили край на светската власт на папата. Сега жителите на Рим и римските провинции трябва да отговорят дали искат да бъдат част от Кралство Италия.
В бюлетината е записано желание за съюз с Италия „под конституционната монархия на крал Виктор Емануил II и неговите наследници“. Резултатът е категоричен: 133 681 гласа са за присъединяването, а 1507 — против. В самия Рим са отчетени 40 785 гласа „за“ и 46 „против“.
Пробивът при Порта Пиа променя Европа
Плебисцитът става възможен след драматичната промяна в международната обстановка. От 1864 г. френски войски защитават папската власт в Рим, но през септември 1870 г. Франция е въвлечена във войната с Прусия. След поражението на Наполеон III и падането на Втората империя французите се изтеглят, а Италия получава възможност да завърши обединението си.
На 20 септември италианската армия под командването на генерал Рафаеле Кадорна атакува стените на града. Пробивът е направен близо до Порта Пиа. Папската армия оказва кратка съпротива, след което е договорена капитулация. С това приключва повече от хилядолетното съществуване на Папската държава като значима териториална сила.
Рим е желаната столица, но не и веднага
Идеята Рим да бъде столица на обединена Италия е изказана много преди италианските войски да влязат в града. През март 1861 г. министър-председателят Камило Бенсо ди Кавур заявява пред парламента: „Рим, само Рим, трябва да бъде столицата на Италия.“ Според него градът не е просто исторически център, а място, чието значение надхвърля границите му.
На 2 октомври 1870 г. обаче не се провежда формалното обявяване на Рим за столица. Гласуването потвърждава присъединяването на града и римските провинции към Италия. Кралски декрет от 9 октомври обявява териториите за неразделна част от кралството, а парламентът одобрява резултата със закон от 31 декември.
Юридическото преместване на столицата е извършено с отделен закон от 3 февруари 1871 г. Дотогава столицата е Флоренция, която заема тази роля след Торино. Правителството и държавните институции се преместват в Рим през същата година, а от юли градът вече функционира като столица.
Папският дворец става кралска резиденция
Новата столица започва живота си в сгради, създадени за предишната власт. Крал Виктор Емануил II се настанява в Квиринала — дотогава папска резиденция. Камарата на депутатите е разположена в Монтечиторио, бивше седалище на църковни съдилища, а Сенатът заема Палацо Мадама.
Пий IX не признава нито плебисцита, нито присъединяването. Така на 2 октомври 1870 г. Италия печели своя символичен център, но започва дълъг конфликт между италианската държава и Светия престол. Той ще приключи едва през 1929 г. с Латеранските договори и създаването на държавата Ватикан.