Случаят край Кардам стана болезнено напомняне за това колко уязвимо е въздушното пространство на България пред модерните безпилотни технологии. Когато дрон-примамка от името „Майя“ навлезе незабелязано от Румъния и се взриви на наша територия, стана ясно, че сегашните системи за наблюдение имат критични пролуки, които трябва да бъдат затворени незабавно.
Причината за този пропуск вероятно се крие в ниската траектория на полета и използването на средства за радиоелектронна борба, които са „заслепили“ защитата. Макар че в конкретния случай няма пострадали, потенциалният риск е бил огромен, тъй като апаратът е могъл да транспортира до 5 килограма взривни вещества.
В отговор на тази заплаха, българското ръководство, заедно с министрите на отбраната, вътрешните работи и правосъдието, търси технологично решение. В центъра на вниманието е компанията Axon, която чрез придобиването на Dedrone предлага комплексни антидрон системи. Тези технологии обединяват радари, камери и радиочестотно засичане, за да създадат цялостна картина на небето и да идентифицират операторите на незаконните дронове.
Стратегическата цел е придобиването на около 10 такива системи, като за това се разглежда използването на европейския механизъм SAFE. Това не е просто покупка на оборудване, а опит за модернизация на националната сигурност в синхрон с изискванията на НАТО.
Партньорството с Axon всъщност вече съществува в сферата на вътрешната сигурност, където полицията използва бодикамери и електрошокови устройства. Съществуването на AXON Lab в Академията на МВР е първата стъпка към по-дълбока технологична интеграция, която сега се разширява с нови тренировъчни възможности.
В дългосрочен план България се стреми да създаде център за високи постижения в сигурността и отбраната. Идеята е не само да се внедрят нови машини, но и да се подготвят висококвалифицирани кадри, които да развиват тези технологии тук, вместо да търсят възможности в чужбина.