Захарният диабет тип 2 често се comporta като „тихият враг“ – той може да се промъква в живота ни години наред, без да дава ясни сигнали. Много хора погрешно приписват първите признаци на обикновен стрес, натрупана умора или просто на естествения процес на остаряване, което обаче може да доведе до сериозни увреждания на бъбреците, зрението, нервната система и сърдечно-съдовата система.
Едни от най-характерните, но често пренебрегвани сигнали, са свързани с метаболизма и течностите в тялото. Необяснимото отслабване, дори когато хранителните навици остават същите, се случва, защото тялото започва да търси алтернативни източници на енергия, тъй като не може да използва глюкозата ефективно. Това често е придружено от непрекъсната жажда и засилено уриниране (особено през нощта), тъй като бъбреците се опитват да изхвърлят излишната захар чрез урината.
Организмът подава сигнали и чрез кожата и сетивните органи. Забавеното зарастване на дори малки порязвания или повтарящи се гъбични инфекции в интимната зона са предупреждения, че кръвообращението и имунната система са под натиск. Също така, внезапното замъгляване на зрението или трудното фокусиране могат да бъдат резултат от колебанията в нивата на кръвната захар.
Специфични и често „скрити“ симптоми се крият в устната кухина. Хроничната сухота в устата е често срещан признак на обезводняване, свързан с диабета. Още по-тревожен сигнал е появата на сладникав или плодов дъх. Това се дължи на образуването на кетони и, ако се съчетае с гадене, обърканост или затруднено дишане, може да бъде знак за спешно метаболитно състояние, изискващо незабавна медицинска помощ.
Важно е да се разбере разликата между двата основни типа на заболяването. Докато при диабет тип 1 симптомите се проявяват рязко и агресивно за кратко време, при тип 2 те се развиват бавно и постепенно, което прави ранното разпознаване още по-критично за дългосрочното здраве.
Въпреки че умората, която не преминава след почивка, е общ симптом за много състояния, съвкупността от тези признаци е сериозен повод за проверка. Единственият сигурен начин за диагностика е чрез лабораторни изследвания на кръвната глюкоза, тъй като самодиагностиката по симптоми е рискована и ненадеждна.