Новината за кончината на Вежди Рашидов на 74-годишна възраст предизвика вълна от емоции, която надхвърли границите на обикновения държавен протокол. България загуби не просто скулптор и политик, а една от най-колоритните си и противоречиви личности, чието присъствие оставяше ярък отпечатък навсякъде – от пленарната зала на Народното събрание до залите на най-престижните световни галерии.
Може би най-силният разказ, който освети човешката страна на Рашидов, дойде от негов политически опонент. Явор Божанков сподели как в момент на тежка лична криза, свързана с болестта на баща му, именно Вежди е бил човекът, протегнал ръка без колебание. Въпреки размяната на остри реплики в парламента, скулпторът лично придружил Божанков при доверен лекар в Германия, представяйки го като свой близък приятел. Тази история разкрива един образ, който стои далеч от политическите етикети и обществените клишета.
Вицепрезидентът Илияна Йотова също подчерта вътрешната свобода, която е движила всяко действие на твореца. Тя отбеляза, че той никога не е позволявал на политическата конюнктура да сложи окови на мисълта му и винаги е имал смелостта да признава собствените си грешки. За Бойко Борисов загубата е лична – той описа Рашидов като приятел с огромно сърце и талант, който просто не е можел да бъде вкаран в тесни рамки.
Културният свят също потъна в скръб. Примадоната Лили Иванова и директорът на Народния театър Васил Василев изразиха своето преклонение пред творчеството му, което остава вечно наследство за нацията. От Министерството на културата, което той ръководеше в два мандата, го определиха като космополитен артист и бунтар, който е бил прям до болка, защото е вярвал, че истинският творец не е създаден, за да бъде удобен или винаги харесван.
Не бе пропуснат и мащабният му принос към националното ни историческо наследство. Националният исторически музей припомни усилията му за популяризиране на българското изкуство в чужбина, включително историческото партньорство с Лувъра и организирането на уникални изложби. Колегите му от Съюза на българските художници го нарекоха истински радетел за съхраняването на родното изкуство, чийто специфичен почерк ще липсва на съвременната сцена.
Макар и често критикуван за своите позиции, Рашидов остава в паметта на мнозина като човек с ранима душа, често скрита зад острия език и бохемското излъчване. Както отбелязаха негови дългогодишни приятели, дори в моментите на радост, в очите му винаги е имало доза тъга – белег на един богат и наситен с изпитания живот. Последното сбогом с големия творец ще бъде на 12 ноември в Народния театър „Иван Вазов“.