Започваме с драматичната метафора за „камиона без спирачки“, която се превърна в символ на финансовото състояние на страната според Георг Георгиев. Депутатът от ГЕРБ-СДС не спестява критики към проектобюджета за 2027 г., определяйки го като документ, който вместо да стабилизира икономиката, само подхранва инфлацията, дефицита и държавния дълг.
По поглед на Георгиев, представянето на финансовата рамка в УНСС е било по-скоро PR ход, отколкото сериозно обсъждане. Той подчертава липсата на увереност у финансовия министър Гълъб Донев и обвинява управляващите в липса на необходимата експертиза, което води до емоционални, но необосновани изказвания от страна на правителството.
Спорът се разгръща и около това кой носи реалната отговорност за текущите проблеми. Георгиев напомня за периода на политическа нестабилност между 2021 и 2026 г. и влиянието на служебните кабинети. Той отрича твърденията, че предишното правителство е оставило огромен дефицит, като твърди, че при изключване на разходите за отбрана, показателите са били в рамките на Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната.
Особено остро е застъпено мнението му относно опита на правителството да ревизира бюджетни данни със задна дата, което според него е безпрецедентен риск за международния имидж на България. Също така, той развенчава митовете за т.нар. „фактури в чекмеджетата“, обяснявайки, че става въпрос за незаверени сертификати от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не за скрити задължения.
По отношение на обявените административни съкращения, Георгиев уточнява, че става въпрос за премахване на незаети позиции, а не за реални уволнения на служители. Най-тежкият удар обаче е насочен към писмото на Гълъб Донев до Европейската комисия относно втория пенсионен стълб – действие, което депутатът определя като колосална лъжа и основание за незабавна оставка.
В заключение, критиката се фокусира върху противоречието между обещанията за борба с инфлацията и реалните параметри на бюджета. Според Георгиев, тези финансови решения ще се отразият директно върху джобовете на гражданите чрез по-високи сметки за ток, отопление и поскъпване на стоките от първа необходимост.