Интернет пространството често се превръща в най-суровия съдия за политическите кампании. Последният пример е тандемът Андрей Гюров и Георги Кандев, чийто опит за самопрезентация бързо се превърна в повод за всеобщо забавление. Вместо да обединят гласовете на избирателите, те успяха да обединят мрежата в създаването на безбройни вицове и иронични колажи.
В центъра на скандала стои предизборният слоган „Гюров, Кандев и аз“. Тази формулировка, която вероятно е била замислена като призив за лично включване на гражданите, се оказа идеален шаблон за сатира. Светослав Трайков, известен с активизма си, се озова в авангарда на тази дигитална вълна, превръщайки политическото послание в обект на подигравки.
Най-забавният обрат дойде с появата на версията „Гюров, Кандев и Азис“, която бързо стана вирусна във Фейсбук. Когато политиците обявиха посещението си в Гоце Делчев, народното творчество не закъсня да добави своя „звезден“ елемент към екипа, показвайки колко лесно един лозунг може да бъде обърнат срещу създателите му.
Анализирайки ситуацията, става ясно, че зад този „креативен“ провал вероятно стои Найо Тицин. Контрастът с миналото е стряскащ – по времето на служебния кабинет, екипът на Надежда Узунова и Тони Господинов успя да превърне Гюров в истинска звезда на ТикТок. Тогава комуникацията беше модерна и ефективна.
Сега обаче Гюров и Кандев изглеждат като „пиар сирачета“, оставени на милостта на партийните стратези от „Промяната“. Резултатът е болезнен урок за това какво се случва, когато професионалният подход бъде заменен от скромните възможности на вътрешния партиен пиар.