След месеци на мълчание и напрежение, случаят „Петрохан“ отново се превърна в централна тема на политическата сцена в България. Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов не спести острите си критики към бившия вътрешен министър Иван Демерджиев и настоящото политическо ръководство, след като прокуратурата и полицията изнесоха подробности за трагичните събития. Според Трифонов, изнесените данни само потвърждават неговите твърдения за съществуването на опасна секта и поредица от тежки престъпления, включително убийства и самоубийства.
Основният удар на Трифонов е насочен към кмета на София Васил Терзиев, за когото той настоява незабавно да подаде оставка. Лидерът на ИТН твърди, че финансовите следи на групата водят към политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Той обвинява тези институции в осигуряване на чадър над дейността на сектата, което според него превръща криминалния случай в мащабен политически скандал с дълбоки корени във властта.
В своя коментар Трифонов поставя и въпроса защо информацията е била задържана толкова дълго време. Той иронично отбелязва, че обещаният край на август за Демерджиев е дошъл със значително закъснение. Критиката му се разпростира и върху действията на служебния кабинет и назначенията в него, като той директно пита защо са били уволнявани експерти, работили успешно по разследването, и кой ще поеме политическата отговорност за тези действия.
Лидерът на ИТН обръща внимание и на ролята на неправителствения сектор и медиите. Той припомня за протестите в защита на обвинения Калушев и обвинява определени журналисти в разпространение на дезинформация. Според него решението на проблема се крие в спешна законова промяна, касаеща регистрацията и дейността на НПО организациите в страната – предложение, което неговата партия вече е внесла в парламента преди месеци.
В заключение, Трифонов подчертава, че битката за истината е коствала много на него и неговите съмишленици, но той остава непоколебим в искането си за възмездие. Цитирайки Платон, той заявява, че омразата е цената, която се плаща за изричането на истината, но тя е по-важна от партийния комфорт. Случаят „Петрохан“ остава отворена рана, която тепърва ще предизвиква трусове в българската политика.