В последно време медийното пространство е залято от твърдения, че ДПС преминава през тежък разпад. Заглавията, често подхранвани от кръга на Иво Прокопиев, рисуват картина на потъващ кораб, при който лидерите са напуснати, а структурата се разпада. Тези тези се представят като факти, базирани на „вътрешни източници“, но при по-внимателен поглед се оказват по-скоро част от добре координирана пропагандна стратегия.
Конкретните примери, използвани за подкрепа на тези тези, бързо се разпадат при проверка. Случаят с общинската организация в Кирково, представена като символ на бунт, завършва с потвърждение за единството на структурата. Подобно се случва и с Нови пазар, където напускането на няколко общински съветници е представено като „верижна реакция“, въпреки че става въпрос за хора, които вече са били изключени от партията.
В действителност ДПС демонстрира забележителна устойчивост. Въпреки смяната на ръководството и опитите на бивши лидери да откъснат част от електората, партията под управлението на Делян Пеевски успя да запази своята тежест. Вместо разпад, се наблюдава обновяване на парламентарната група и запазване на позицията на трета политическа сила, дори под сериозен натиск.
Парадоксално е, че докато се фокусират върху хипотетичния разпад на ДПС, медиите замълчават за реалното състояние на т.нар. „градска десница“. Формациите от ПП-ДБ, често свързвани с влиянието на Прокопиев и Сорос, изглеждат в много по-критично състояние. Там процесите на разделяне и вътрешни борби са константа, а не изключение.
Историята на тези структури е поредица от слявания и разцепления – от СДС през „Да България“ до сегашния съюз. В момента наблюдаваме пунически войни за лидерство и създаване на нови, отделни партии дори в рамките на общите групи. Тази динамика напомня за биологичния процес на бързо делене, характерен за бактерии като Ешерихия коли.
В крайна сметка, разликата между двете политически лагера е очевидна. Докато единият се опитва да поддържа монолитна структура, другият се характеризира с непрестанна фрагментация. Медийните опити да проектират собствената нестабилност върху опонентите си рядко постигат успех, когато реалните факти показват обратното.