България е на прага на значителна административна промяна, която цели да оптимизира регионалното развитие и да синхронизира страната с европейските стандарти. Парламентарната комисия по регионална политика вече одобри на първо четене законопроект, предвиждащ преминаване от досегашните шест на четири нови района за планиране. Тази реформа, предложена от Министерския съвет, е мотивирана от необходимостта за по-ефективно прилагане на интегрирани териториални инвестиции и съобразяване с европейската класификация NUTS.
Какво всъщност означава това за картата на България? Вместо познатите шест, страната ще бъде разделена на четири стратегически зони: Столичен, Северен, Източен и Южен. Всеки от тези региони е проектиран с цел да групира области със сходни характеристики и потенциал за развитие, улеснявайки координираното планиране и разпределение на ресурси.
Географското разпределение на новите региони е следното: Столичният регион ще обхваща само област София (столица), подчертавайки нейната уникална роля. Северният регион ще включва обширна територия от Видин до Силистра, събирайки 11 области: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра. Източната част на страната ще бъде представена от Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол. Южният регион, който е най-голям по брой области, ще включва София (област), Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Един от ключовите аспекти на реформата е специалният статут на град София. Поради съвпадането на функциите ѝ като община, административна област от ниво 3 и регион за планиране от ниво 2, за Столичния регион няма да се изготвя отделна интегрирана териториална стратегия. Вместо това, нейните функции ще бъдат поети от Плана за интегрирано развитие на Столичната община, който ще бъде одобрен от Министерския съвет след съгласуване със Столичния общински съвет.
Тази промяна не е само козметична. Тя е първата стъпка към стартирането на реална работа по интегрираните териториални стратегии за новите региони, както заяви заместник-министър Десислава Георгиева. Законопроектът предвижда и намаляване на броя на регионалните съвети за развитие от шест на четири, като съставът на Столичния регионален съвет ще включва областния управител на София (столица), кмета на Столичната община, председателя на Столичния общински съвет и кметовете на столичните райони. Това гарантира по-тясна координация и представителство на местно ниво.
Синхронизацията с европейските изисквания и натрупаният опит от предишни програми са в основата на тази реформа. Очаква се новите рамки да позволят по-целенасочено и ефективно разпределение на европейски и национални средства, стимулирайки балансираното развитие на всички части на страната. Предстои законопроектът да премине през следващите етапи на парламентарното разглеждане, преди да стане факт, очертавайки една нова ера за българското регионално планиране.