Представете си най-гигантските катастрофи в космоса – експлозии, които разтърсват самата тъкан на Вселената. Досега вярвахме, че т.нар. „хипернови“ са отговорни за създаването на някои от най-странните звезди, които наблюдаваме в ореола на нашата галактика и в съседни джудже-галактики.
Тези хипернови бяха считани за истински чудовища, освобождаващи енергия, която е поне десет пъти по-голяма от тази на стандартна свръхнова. Именно тази колосална мощ се използваше като основно обяснение за необичайния химичен състав на определени древни звездни тела.
Но най-новото изследване от Университетския колеж в Лондон (UCL) поставя под въпрос цялата тази теория. Учените предполагат, че тези екстремни събития може изобщо да не са се случвали в мащабите, в които сме ги представяли досега.
Алтернативната хипотеза е много по-елегантна: същият специфичен химичен отпечатък може да бъде резултат от обикновена свръхнова. Ключът се крие в начина, по който материята се разпръсква при експлозията – ако разпределението е неравномерно, крайният резултат изглежда точно като този от хипернова.
Това откритие променя начина, по който гледаме на еволюцията на звездите. Вместо да търсим екзотични и свръхмощни явления, може би отговорите се крият в по-сложните, но по-чести процеси в сърцата на умиращите слънца.