В един от ключовите моменти за българската демокрация, избирателите отново бяха призовани пред урните, за да определят своя президентски избор на балотажа. Този ден не беше просто формалност, а живо доказателство за непрестанното движение на гражданската активност, която, макар и скромен процент, е от съществено значение за бъдещето на нацията.
Към 19:00 часа, данните от екзитпола на агенция „Тренд“ очертаха избирателна активност от 26%. Тази цифра представлява лек, но значим ръст спрямо първия тур, когато активността е била 21.3%. Повече от 6.6 милиона български граждани имаха правото да изразят своята воля, а изборният ден, започнал в 7:00 ч., приключи в 20:00 ч., с възможност за удължаване при необходимост.
Зад всяка подадена бюлетина стоеше огромна организационна мрежа. Близо 12 700 секции в цялата страна и чужбина отвориха врати, обслужвани от около 100 000 членове на секционни комисии. Технологията също играеше ключова роля, като над 11 900 машини за гласуване бяха разположени в 9 373 секции, като в 2 249 от тях бяха осигурени по две устройства, за да се гарантира по-бърз и ефективен процес.
Достъпността беше приоритет, особено за хората с увредено зрение или затруднения в придвижването. За тях бяха определени специални места за гласуване, предимно на първите етажи на сградите, в които се помещаваха избирателните комисии. Гражданите ни в чужбина също не бяха забравени, като информация за секциите им беше достъпна чрез Министерството на външните работи и мобилно приложение.
След края на изборния ден, всяка секционна комисия, както в страната, така и зад граница, пристъпи към установяване на резултатите и съставяне на протоколи, които впоследствие бяха предадени на районните избирателни комисии. Централната избирателна комисия (ЦИК) имаше задачата да обяви окончателните резултати за президент и вицепрезидент в тридневен срок, завършвайки по този начин един важен етап от демократичния процес в България.