Един от най-емблематичните шедьоври в историята на изкуството, „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог, от векове пленява въображението с вихрушката си от сини и жълти тонове. Дълго време се смяташе, че тази картина е плод на разкъсаното съзнание на художника, създадена по време на престоя му в психиатрична клиника. Но ново, задълбочено проучване от южнокорейски изследователи хвърля нова светлина върху датировката на произведението, променяйки представите ни за неговия произход.
Досегашните изкуствоведски анализи сочеха юни 1889 г. като период на създаване на „Звездна нощ“, малко след като Ван Гог постъпва в клиниката в Сен Реми дьо Прованс. Използвайки комбинация от астрономически изследвания и криминалистични методи, екипът, ръководен от Елижа Джонг-хюн Ким, предлага нова дата: около 22 юли 1889 г., малко преди изгрев. Това е цял месец по-късно от традиционно приеманата дата и предполага, че Ван Гог е бил вдъхновен от реална небесна гледка, а не само от въображението си.
Как е възможно това? Изследователите щателно са анализирали небесните явления, изобразени в картината. Установено е, че формата на Луната по това време, заедно с изгряващия звезден куп Хиади в съзвездието Телец и ярката Венера, съвпадат идеално с небето над Сен Реми дьо Прованс около 22 юли. Метеорологичните данни за периода също подкрепят тезата, че небето е било достатъчно ясно, за да може художникът да наблюдава тези небесни тела.
Допълнителни доказателства идват от кореспонденцията на Ван Гог. Писма между него и брат му споменават цикади, насекоми, които са активни през по-горещия месец юли, а не през юни. Въпреки че Ван Гог е рисувал в ателието си, разчитайки на скици и спомени, това откритие подчертава неговата дълбока връзка с природата и способността му да превърне наблюдаваната реалност в емоционален шедьовър. Небето в „Звездна нощ“ може да е съчетание от множество нощни наблюдения, но не е чиста фантазия.
Това проучване не само променя датировката на едно от най-великите произведения на изкуството, но и задълбочава разбирането ни за творческия процес на Ван Гог. То ни напомня, че дори в моменти на най-дълбока душевна мъка, художникът е оставал верен на света около себе си, намирайки вдъхновение в звездите, които са греели над него. Любопитен факт е, че водещият изследовател, Елижа Джонг-хюн Ким, все още не е виждал „Звездна нощ“ на живо в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, но вече е разкрил една от най-големите ѝ тайни.