Ейфорията след изборните победи често се разсейва бързо, оставяйки след себе си суровата реалност на управлението. Точно това подчерта Андрей Гюров, който забеляза стряскащото разминаване между предизборните декларации и първите реални стъпки на новата власт, само дни след като гласовете бяха преброени.
Един от най-осезаемите удари е по цената на природния газ, която с ноември скочи с 32,52%. Въпреки че КЕВР се опитва да успокои гражданите, твърдейки, че битовите цени за парно и ток няма да се променят до юли 2027 г., истината е, че по-скъпата суровина ще удари директно предприятията и топлофикациите. Това неизбежно създава риск от инфлация, тъй като производствените разходи се прехвърлят върху крайния потребител.
Паралелно с енергийната криза се разгърна и спорът около втория пенсионен стълб. Възникнаха сериозни съмнения, че правителството планира да пренасочи 2,5% от вноските към НОИ, което би означавало значителна промяна в пенсионната система. Докато Министерството на финансите категорично отрича тези планове и ги нарича дезинформация, опозицията настоява за обратното.
Представители на „Демократична България“, в частност Ивайло Мирчев, посочиха на вътрешна кореспонденция с Европейската комисия, в която подобни идеи са били обсъждани, макар и без подкрепа от Брюксел. Липсата на публичен достъп до пълния документ обаче оставя място за спекулации и недоверие.
В основата на тези критики стои едно основно послание: изборната победа не е карт бланш за управление без контрол. Гражданското общество и опозицията ще следят внимателно проектобюджета за 2027 г., който ще бъде истинският индикатор дали обещанията са били искрени или просто тактика за гласа на избирателя.