В политическия пейзаж на Румъния най-накрая проби светлина след шестмесечна безизходица, но тази светлина е по-скоро мъждукаща, отколкото озаряваща. Парламентът даде зелена светлина на правителство на малцинството, оглавявано от опитния дипломат Лука Никулеску. Този ход, макар и да предлага временно облекчение за нацията, измъчвана от икономически и политически трусове, е по-скоро крехко примирие, отколкото истинска победа за стабилността.
В центъра на това политическо жонглиране стои Социалдемократическата партия (СДП), която, след като сама свали предишното правителство през май, сега формира гръбнака на кабинета на Никулеску. С 12 от 19 министерски поста в свои ръце, СДП изглежда е направила прагматичен избор – да избегне „национален фалит“, според думите на лидера им Сорин Гриндяну. Въпреки това, циничният наблюдател би забелязал, че партията бърза да се дистанцира от пълна отговорност за управленската програма, въпреки че контролира ключови бюджетни ведомства. Останалите седем независими министри са свързани с президента Никушор Дан, който вече изчерпа три други кандидатури за премиер.
Самият Никулеску, бивш радиожурналист и посланик във Франция, а по-късно специален пратеник за присъединяването към ОИСР, е лицето на този компромис. Той не обещава „чудеса“, а по-скоро „сериозно отношение при разходването на публичните средства и предвидимост за икономиката“. Неговата задача е да обедини една дълбоко разделена политическа класа около общи цели, като същевременно води страната по пътя на финансовата консолидация, изисквана от Брюксел. Дали неговият дипломатически опит ще е достатъчен да управлява вътрешните политически интриги, предстои да видим.
Пътят пред новото правителство е осеян с препятствия. Румъния е изправена пред най-високия бюджетен дефицит в ЕС и натиск за строги икономии. Замразените пенсии и заплати в публичния сектор вече две години създават напрежение, особено с наближаването на предизборната 2027 година. Дори дясноцентристката Либерална партия (PNL) на бившия премиер Илие Боложан, макар и да подкрепя кабинета, за да предотврати предсрочни избори и възхода на крайнодясната АУР, предупреждава, че това не е „картбланш“. Боложан горчиво припомня съюза между СДП и АУР, който го свали от власт, и изразява скептицизъм относно промяната на „петната на леопарда“.
Тази политическа нестабилност има по-дълбоки корени, простиращи се до анулирането на президентските избори през декември 2024 г. поради твърдения за руско влияние. Въпреки че сегашната криза е избегната „засега“, както отбелязва изследователят Костин Чобану, това е по-скоро „стимул за стабилност, а не мандат за реформи“. Способността на Никулеску да постигне фискална консолидация е под въпрос, предвид контрола на СДП върху ключови министерства и предстоящите избори. Ако основните партии не съумеят да си сътрудничат, сянката на АУР ще продължи да надвисва над румънската политика, заплашвайки с още по-голяма фрагментация и несигурност.