• пт. окт. 23rd, 2026

Сблъсък на гиганти: Кой всъщност държи нишките на властта в България?

Bychaspic

окт. 22, 2026
сблъсък на гиганти: кой всъщност държи нишките на властта в българия?

Политическата арена в България се превърна в театър на остри обвинения, след като Делян Пеевски предприе мощна контраатака срещу Румен Радев. Вместо да остане мълчалив, лидерът на ДПС обърна играта, определяйки Радев и Николай Копринков като истинския връх на олигархичната структура в страната. Този сблъсък не е просто размяна на думи, а открита борба за определението кой всъщност контролира държавните механизми.

В центъра на спора е въпросът за контрола над силовите структури. Пеевски твърди, че Радев не се държи като стандартен държавен лидер, а лично дирижира действията на МВР и ДАНС. Според него, полицейските акции в Белица и Сунгурларе не са случайни разследвания, а директни поръчки от кабинета, което е знак за опасна концентрация на власт в ръцете на един човек.

Докато Радев твърди, че Пеевски и Бойко Борисов губят захвата върху финансовите потоци и обществените поръчки, Пеевски категорично отхвърля тези тези. Той заявява, че всички пъти на зависимостите водят към едно единствено място – кабинета на Румен Радев, където според него се намира центърът на съвременната олигархия.

Ситуацията в Белица добавя допълнително напрежение към конфликта. Паралелно с политическите декларации, ГДБОП и ДАНС извършват претърсвания в общинската администрация и дома на кмета Радослав Ревански. Акциите, свързани с милиардни европейски проекти и пътното строителство, са използвани от Пеевски като доказателство за политическия натиск, упражняван от върха на властта.

Сарказмът присъства и в атаките към бившия вътрешен министър Иван Демерджиев, когото Пеевски иронично предлага да разследва зависимостите. Лидерът на ДПС също така загатна за т.нар. „Път на Копринката“, намеквайки, че истинските разследвания биха достигнали до семействата на хората, които в момента раздават обвинения.

В заключение, Пеевски интерпретира агресивния тон на Радев като проява на безсилие и страх. Според него, напрежението от обществените протести и негативните социологически данни притискат премиера, което го кара да атакува политическите си опоненти, за да прикрие собствената си нестабилност.