Десетилетия наред българските граждани ставаха свидетели на един порочен кръг: публични средства, предназначени за инфраструктура, сякаш се „усвояваха“ без видимо да водят до дълготрайни и качествени резултати. Дупки по пътищата, рушащи се съоръжения и спорни ремонти станаха ежедневие. Сега обаче изглежда, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е решило да обърне страницата. Под ръководството на министър Иван Шишков се въвеждат драстични мерки, които целят не просто разходване на пари, а постигане на реална стойност за обществото.
Оттук нататък фокусът ще бъде върху истинското качество на изпълнение на строителните обекти. Забравете за проверки, които се изчерпват само с преглед на документация и обществени поръчки. Новата философия изисква пряк контрол на терен, за да се гарантира, че всяка лев, инвестиран от държавния бюджет или европейските фондове, води до устойчив и безопасен резултат. Това е промяна, която може да преобърне представите ни за строителство в България – от формално изпълнение към отговорност и професионализъм.
Един от най-наболелите проблеми – състоянието на пътните мантинели – вече е в процес на спешно решаване. След години на бездействие и опасни участъци, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) започва аварийна подмяна. Автомагистрала „Марица“, където над 15 участъка са с разрушени ограничителни системи, е само един от примерите за критичното състояние. Добрата новина е, че държавното дружество „Автомагистрали“ поема дейностите, обещавайки по-ниски цени и бързина. В същото време, специална работна група ще разследва правилата за пътните ограничителни системи, за да сложи край на евентуални лобистки интереси, които може би са диктували избора на материали и изпълнители досега.
МРРБ няма да губи време с безсмислени масови проверки, а ще действа целенасочено. Всяко съмнение, всеки сигнал за нередност, дори и неофициален, ще бъде повод за незабавна инспекция. Пример за това е проверката на емблематична сграда – паметник на архитектурата, където възникват сериозни въпроси относно конструктивното укрепване. Това подчертава нуждата от изключителен професионализъм при работа с исторически обекти, където автентичността и сигурността трябва да вървят ръка за ръка. Мащабът на тези проверки може да нарасне значително, ако бъдат открити системни проблеми.
Водната криза в Хасково е още едно доказателство за дългогодишните пропуски. Амортизирана мрежа, 70-километрови водопроводи в лошо състояние и зависимост от енергоемки помпени кладенци са довели до тежко финансово състояние на местното ВиК дружество. МРРБ обещава генерална концепция за намиране на нови, по-ефективни водоизточници и съкращаване на трасетата. Средства за ВиК проекти в региона ще има, като над 70 милиона евро вече са преведени към общини в страната. Но министър Шишков е категоричен – парите ще бъдат дадени, но и контролирани стриктно, за да не се повтарят грешките от миналото.
Погледът е насочен и към бъдещето на стратегическата инфраструктура. Магистралата „Русе – Маказа“ е обявена за ключов приоритет. Осъзнавайки ограниченията на държавния бюджет, правителството планира реализацията ѝ чрез публично-частно партньорство. В рамките на около година и половина се очаква да приключи пълното проектиране и административна подготовка, включително ОВОС и ПУП. Едва след това ще бъде избран частен инвеститор, който да поеме същинското изграждане. Това е амбициозен план, който може да отвори нов хоризонт за свързаността на България.