Софийската арт сцена отново се превръща в притегателен център за ценителите на изящното изкуство. До средата на май галерия „Сан Стефано“ е дом на най-новите търсения на един от колосите в българската графика – Иван Нинов. Тази самостоятелна изложба не е просто поредната експозиция, а дълбоко гмуркане в света на формите, където паметта и визуалните знаци водят безмълвен диалог с посетителя.

Творчеството на Нинов е разпознаваемо със своята почти спартанска лаконичност. Тук няма излишно бъбрене или пъстри цветове, които да разсейват окото. Вместо това, авторът залага на суровия контраст между черното и бялото. Чрез техниките на сухата игла и литографията, той успява да вдъхне живот на линиите, превръщайки ги в знаци, натежали от смисъл. Всяка негова творба излъчва една специфична „напрегната тишина“, която провокира въображението да допише липсващите истории.
Пътят на Иван Нинов започва от варненското село Цонево през 1946 година, преминава през Художествената гимназия в столицата и достига до най-престижните световни зали. Още в края на 60-те години той заявява своето присъствие на художествената сцена, а днес името му стои редом до големите майстори в колекциите на Библиотеката на Конгреса във Вашингтон и прочутата колекция „Лудвиг“ в Кьолн. Негови графики са пътували от Токио до Лондон и от Краков до Малага, носейки духа на българската школа по света.
Не е изненада, че произведенията му са част от фондовете на Националната галерия и множество градски галерии в страната. Те не са просто статични изображения, а енергийни центрове, които продължават да вибрират дълго след като сте отклонили поглед от тях. Прецизността на формата и плътността на графичния отпечатък при Нинов са доказателство, че истинското изкуство няма нужда от крясъци, за да бъде чуто.
За тези, които искат да се докоснат до този минималистичен, но богат на емоции свят, изложбата ще остане отворена до 14 май 2026 г. Това е рядка възможност да видим събрани на едно място творби, които са едновременно категорични в своето присъствие и поетични в своето послание. Изложбата предлага на публиката не само визуално преживяване, но и философски размисъл за непреходното в изкуството.
