Въпросът за костите на цар Самуил отново взриви общественото пространство в Северна Македония, повдигайки сериозни въпроси за работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Бившият кмет на Скопие, Йове Кекеновски, излезе с остра критика, насочена към начина, по който се интерпретират историческите факти и дипломатическите споразумения между двете държави. Според него, формулировките, приети от комисията, са се превърнали в инструмент, който София използва за утвърждаване на своята национална теза.
Основният проблем се крие в деликатния баланс на думите. Официалната препоръка на комисията описва Самуил като владетел на държава, която повечето историци дефинират като Българска империя, но същевременно го нарича „символ на общата история“. Кекеновски обаче алармира, че докато за Скопие това е компромис в името на добросъседството, за България това е категорично признание, че Самуил е български цар, който се „завръща в родината си“ чрез своите останки.
Критиката на бившия кмет е насочена най-вече към македонските представители в комисията. Той ги обвинява в липса на политическа прозорливост и изисква те да поемат отговорност за приетите текстове. Според него, съгласявайки се с определението за „Българска империя“, македонските историци са дали в ръцете на София мощно политическо оръжие, което лесно превръща академичните дискусии в официални държавни позиции.
В центъра на спора е и фактът, че България вече е интегрирала тези договорености в своята официална държавна политика. Рамковата позиция на София от 2019 г. изисква всички официални изявления, учебни програми и медийни публикации в Северна Македония да се придържат стриктно към текстовете, одобрени от комисията. Това, според Кекеновски, доказва, че за българската страна работата на комисията никога не е била само академична, а е имала ясна политическа цел.
Ситуацията става още по-напрегната, когато се разглеждат официалните изявления на българските държавници. Когато Самуил се представя пред света като „велик български владетел“, идеята за споделеното минало избледнява, оставяйки усещането за едностранна интерпретация. Кекеновски поставя реторичния въпрос: какъв е смисълът от съществуването на подобна комисия, ако нейните заключения се използват за заличаване на македонската гледна точка?
В крайна сметка казусът със Самуил е поредното доказателство за това колко трудно е историята да бъде помирена с политиката. Докато историците търсят общ език, политическите интерпретации продължават да чертаят нови разделителни линии, превръщайки средновековното наследство в бойно поле на съвременния национализъм. Отговорността на учените в този процес се оказва ключова, тъй като всяка запетая в договорите може да промени посоката на междудържавните отношения.