В света на държавната администрация документите обикновено се считат за окончателни и неоспорими, но случаят с номер 37-01-66 изглежда по-скоро като сюжет от политически трилър. Оказва се, че под един и същ регистрационен номер съществуват две коренно различни версии на писмо, изпратено от финансовия министър Гълъб Донев до Брюксел. Тази чиновническа аномалия повдига сериозни въпроси за това какво точно обещава България на европейските си партньори зад гърба на своите граждани.
И двете версии на документа носят датата 2 ноември 2026 г. и са адресирани до Маартен Вервей, генерален директор в Европейската комисия. Въпреки идентичната си външност обаче, съдържанието им разкрива драстични разминавания по теми, които пряко засягат портфейла на всеки работещ българин: пенсионните вноски и прогнозите за бюджетния дефицит на страната.
Основният фокус на скандала пада върху втория пенсионен стълб. Докато официалните власти публично отричат да са предлагали пренасочване на средства към държавния осигурителен институт, документите, изнесени от политическата формация „Да, България“, сочат към друга реалност. Според тях съществува версия на кореспонденцията, в която подобни намерения са ясно разписани като мерки за овладяване на бюджетния дефицит и балансиране на държавната хазна.
Това не е просто административна грешка, а потенциален удар по доверието в институциите. Когато държавата говори с два гласа пред Европейската комисия, възниква въпросът коя версия е „истинската“ и какви ангажименти всъщност поема изпълнителната власт. Политическите опоненти вече определиха ситуацията като опит за скрито национализиране на частни пенсионни спестявания под прикритието на официална кореспонденция.
Финансовият министър Гълъб Донев категорично отхвърли обвиненията, заявявайки, че правителството не е планирало промени в модела на осигуряване. Въпреки това, наличието на два документа с еднакви реквизити, но различен текст, остава необяснено и хвърля сянка върху прозрачността на управлението в сектор „Финанси“. Липсата на ясен отговор защо съществува това раздвоение само подхранва съмненията за скрити планове.
В контекста на обсъжданията за Бюджет 2027, този казус придобива още по-голяма тежест. Експертите предупреждават, че неяснотата около пенсионната система и бюджетните разчети може да доведе до дестабилизация на фискалната рамка. Гражданите остават в очакване на категорична яснота дали техните осигуровки ще останат в личните им партиди или ще бъдат използвани за запълване на бюджетни дупки в името на по-добри статистически показатели пред Европа.