Петнадесет години са достатъчно, за да се промени светът, но не и за да избледнеят въпросите за справедливостта. В София, в стените на ONE Gallery, се разгръща изложбата „WE ARE THE 99%“, която ни връща към есента на 2011 година. Тогава парк „Зукоти“ в Манхатън се превърна в сърцето на глобален протест срещу икономическото неравенство и корпоративната власт, а лозунгът на „99-те процента“ се превърна в символ на едно цяло поколение.
Зад обектива стои Ванс Петрунов — фотограф и документалист, чийто поглед е оформен от два коренно различни свята. Роден в България и напуснал страната през 1985 г., Петрунов носи в себе си спомена за живота в комунистическа система, където всяко проявление на несъгласие е било риск. Този личен опит е превърнал свободата на словото и правото на мирни събрания в свещени ценности за него, което го е водило през седеммесечното му пътуване по 18 различни лагера на движението Occupy, от Ню Йорк до бреговете на Хаваите.
Докато медиите по света се фокусираха върху драматичните сблъсъци с полицията, Петрунов избира друг път. Той съзнателно отмества фокуса от конфликта към човечността. В неговия архив не откриваме само гняв, а изграждането на нови, временни общности. Обективът му улавя импровизирани библиотеки, общи кухни, спонтанни музикални импровизации и тихия ритъм на ежедневието в пространства, където хората се опитват да преосмислят договора между гражданина и институциите.
Интересен е и фактът, че снимките на Петрунов сами стават част от движението. Пътувайки между градовете, той показва кадри от вече посетени лагери на новите участници, създавайки визуална нишка, която свързва отдалечени общности. Той документира и собствения визуален език на Occupy — ръчно рисуваните плакати, ироничните лозунги и уличното изкуство, които превръщат протеста в жива, непосредствена и дълбоко лична култура.
Днес, когато разглеждаме тези кадри, те вече не са просто документ за минало събитие, а огледало на настоящето. Разговорът за неравенството вече не се води само за Уолстрийт. Към него се присъединяват новите технологични елити, огромната власт на алгоритмите и изкуствения интелект, които променят начина, по който работим, мислим и притежаваме информация. Концентрацията на власт се е преместила в дигиталната инфраструктура, но тревогите на „99-те процента“ остават същите.
Изложбата „WE ARE THE 99%“ е покана за разговор за бъдещето. Тя ни напомня, че фотографията може да бъде нещо повече от свидетелство — тя може да бъде инструмент за разбиране на социалните процеси. Архивът на Петрунов, съхранен и в книгата „Occupy USA“, ни кара да се запитаме: как изглеждат тези 99 процента днес и къде се намират новите центрове на власт, които трябва да бъдат поставили под въпрос?
