Един обикновен сандвич на летище София се превърна в символ на социалното недоволство, след като цената му от над 15 евро взриви социалните мрежи. Става въпрос за фокача с месо, тежаща едва 280 грама, чиято стойност изглежда напълно откъсната от икономическата логика на средностатистическия българин.
Паралелът с международните летища е безпощаден. Пътешественици, които редовно преминават през Цюрих – град, известен с един от най-високите стандарти на живот в света – отбелязват, че там подобна закуска струва между 8 и 12 франка. Фактът, че в София цената е почти двойна, поставя под съмнение твърденията, че инфлацията и разходите за труд са основните виновници за поскъпването.
Освен на летището, фрапиращи разлики се наблюдават и на традиционните градски пазари. Докато на пазар „Красно село“ бройка авокадо може да достигне цена от 3,50 евро, в швейцарските супермаркети от типа на големите дискаунтъри био вариантите на същия плод се продават за по-малко от евро и половина. Тези примери ясно илюстрират пропастта между реалната себестойност и крайната цена за потребителя.
Мнозина анализатори и граждани виждат в това не икономическа необходимост, а чиста проба спекула. Оправданията с бъдещото приемане на еврото издишат пред лицето на фактите – валутата не е факторът, който кара един търговец да изисква пет пъти по-висока цена за кенче джин с тоник на летището, отколкото в обикновен магазин.
В крайна сметка, ситуацията разкрива един дълбок структурен проблем в местната търговия: манталитетът на „бързата печалба“ при липса на конкуренция. Докато пътниците на летищата са „заложници“ на малкото предлагани опции, цените ще продължават да надвишават тези в най-скъпите европейски столици, оставяйки усещане за несправедливост и откровена алчност.