Българската осигурително-социална система се превръща в гигантска държавна програма за разходи, губейки своята финансова автономност. Според последния одит на Сметната палата, периодът от 2020 г. до средата на 2026 г. е белязан от създаването на една негъвкава и фискално натоварваща структура, която вече не функционира като застрахователен модел, а по-скоро като инструмент за социално-политически цели.
Един от най-критичните проблеми е драстичното разширяване на кръга от правоиматели за помощи. Замяната на гарантирания минимален доход с линията на бедност като база е довела до шокиращ скок от 572% в сумите за подпомагане. Този механизъм, заедно с нарастващите разходи за лични асистенти (поскъпнали шест пъти) и ученически помощи (увеличени почти 9 пъти), създава постоянен дефицит, който се покрива с извънредни трансфери от държавния бюджет.
Ситуацията с пенсионния фонд е още по-тревожна. Разходите в него са над два пъти по-високи от приходите от вноски, а недостигът е нараснал от 4,7 млрд. лв. до почти 12 млрд. лв. за периода. Парадоксът е, че минималните пенсии растат по-бързо от средните, което води до демотивиране на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, тъй като близо половината от пенсионерите в страната вече получават минимални или социални пенсии.
Докато пенсионният сектор потъва в хроничен дефицит, фондът за безработица се оказва единственото светло петно. Той е постигнал пълна финансова устойчивост и способност за самофинансиране, благодарение на оптимизиране на разходите и намаляване на броя на получателите на обезщетения.
Одиторите предупреждават, че макар тези политики да подобряват защитата на уязвимите групи, те лишават правителството от гъвкавост и създават дългосрочни рискове. В доклада са посочени поименно всички министри на труда и социалната политика, както и управителите на НОИ, които носят отговорност за тези управленски решения.