Българското земеделие получи важна финансова инжекция, след като Министерството на земеделието обяви пакет от 170 млн. евро държавна помощ. Основният акцент в тази инициатива е подкрепата за производителите, които се борят с драстичното поскъпване на производствените разходи през последната година.
Значителна част от сумата – точно 100 млн. евро – е заделена специално за компенсиране на разходите за горива. Тази стъпка е приветствана от представители на сектора, като се счита за адекватна мярка, която в реално време облекчава финансовия натиск върху земеделските стопанства.
Не всичко обаче е по толкова оптимистично. Останалите 70 млн. евро, предназначени за торовете, се разглеждат като недостатъчни. Проблемът се крие в огромния дял на торовете в общата себестойност на продукцията, което прави настоящата помощ твърде малка в сравнение с реалните нужди на фермерите.
За да се разбере мащабът, нека погледнем цифрите: при отглеждане на пшеница, помощта за горива се изчислява на около 3 евро на декар. Когато обаче общата себестойност на културата достига между 120 и 130 евро, става ясно, че влиянието на тези субсидии върху крайната цена е минимално.
Допълнителен удар за големите стопанства е наложения от Европейската комисия таван от 50 000 евро на бенефициент. Въпреки че инфлацията удря по равно всички декари, независимо от размера на фермата, този лимит ограничава възможностите на най-големите производители да получат пълна компенсация за щетите.
Междувременно прогнозите за реколтата са смесени. Докато при пшеницата се очаква по-голямо количество, но с по-ниско качество от предходната година, слънчогледът обещава отлични резултати с очакван добив, надвишаващ 2 млн. тона.