Представете си, че плащате сметките за вода на съседа си, само защото той няма водомер или не пуска техниците в дома си. Точно този абсурд е в центъра на новите предложения на омбудсмана Велислава Делчева, която настоява за спешни промени в Наредба №4 от 2004 г. Целта е изрядните потребители най-сетне да спрат да поемат финансовите тежести на тези, които не спазват правилата.
Проблемите обаче не свършват с етажната собственост. В много региони водните режими се въвеждат „на сляпо“, без официални заповеди или ясен график, оставяйки хората в пълно недоумение. Омбудсманът предлага кметове по места да бъдат длъжни да издават официални документи, а критериите за „пресъхване“ или силно намаляване на дебита на източниците да бъдат прозрачни и ясни за всеки.
Най-драматичният аспект е базовото право на достъп до питейна вода. Случаят в село Рогачево е стряскащ пример – над три седмици без капка вода през август 2026 г., докато общината признава, че дори няма водоноска за подпомагане на населението. Делчева настоява за специална защита на уязвимите групи, за да не се повтарят подобни социални трагедии при продължителни прекъсвания.
Техническите злоупотреби също са под прицел. Потребителите често плащат два пъти за една и съща услуга при дистанционното отчитане на водомерите, а предаването на данни между топлинните счетоводители и ВиК операторите трябва да бъде напълно безплатно за гражданите. Освен това, за да се избегнат спорове за точността на измерванията, операторите трябва да бъдат задължени да съхраняват демонтираните водомери за определен период.
В основата на всички тези проблеми стои един огромен нормативен пропуск: липсата на реален контрол. Без механизъм за административнонаказателна отговорност на ВиК операторите при нарушения, Наредба №4 остава просто лист хартия. Затова призивът към Министерството на регионалното развитие е категоричен – време е за реални промени, които да защитят гражданина, а не оператора.