Първоначалният порив на солидарност и отворени врати, с който Полша посрещна украинските бежанци в началото на руската агресия, изглежда постепенно избледнява. На мястото на съчувствието се появява тревожна тенденция на ксенофобия и насилие, която се проявява в все по-чести и жестоки нападения срещу хората, търсещи убежище в съседната държава.
Реалността на улиците става все по-мрачна. Случаите на физически нападения се умножават – от брутално пребиване на млада двойка във Вроцлав, при което жената е получила тежки наранявания, до нападения с бастун в Гдиня и вербален тормор над деца в обществения транспорт. Статистиката е безпощадна: през първото полугодие на 2026 г. е отбелязан ръст от 30% на престъпленията от омраза, насочени към украинците, спрямо предходната година.
Парадоксът е, че украинската общност, която наброява около 1,7 милиона души, е значим икономически стълб за Полша. Повечето от тях са интегрирани на пазара на труда и чрез данъци и осигуровки допринасят за държавния бюджет повече, отколкото консумират. Въпреки това, политическият климат се променя. Натискът от страна на десните сили принуждава правителството да ограничава социалните помощи, което създава почва за социално напрежение.
Историческите рани също се използват като оръжие в настоящия политически сблъсък. Споровете за Волинското клане и дейността на Украинската въстаническа армия (УПА) през Втората световна война се издигат на повърхността от националистически политици. Тези исторически трагедии се превръщат в инструмент за натиск върху Киев и в оправдание за враждебното отношение към съвременните украинци, които често се обвиняват в почитане на спорни фигури от миналото.
Зад тази вълна от недоволство обаче стои и нещо много по-опасно от историческите спорове – добре координирана хибридна война. Проруска пропаганда, разпространявана чрез „фабрики за тролове“, целенасочено подклажда социална завист и дезинформира обществото, че бежанците получават прекалено щедри помощи. Тази стратегия на Кремъл цели да разцепи съюзничеството между Варшава и Киев, превръщайки човешките трагедии в политически капитал.