Изборът на Университета за национално и световно стопанство като сцена за представяне на Бюджет 2027 предизвика вълна от коментари, на които вицепремиерът Иво Христов отговори с остър тон. Според него академичната среда е най-подходящото място за икономически дебати, иронизирайки критиците си с въпроса дали е трябвало събитието да се проведе в институт по ноктопластика. Христов вижда в тези атаки опит на определени неправителствени организации да наложат неолиберални догми и да монополизират финансовия дискурс в страната.
В основата на новото финансово планиране залягат сериозни демографски и социални стимули. Правителството предлага мащабно увеличение на данъчните облекчения за родители, като сумите за едно, две или три деца се повишават значително, достигайки съответно 5000, 10 000 и 15 000 лева. Революционен елемент е и въвеждането на специално облекчение от 2000 евро за детско развитие, което ще покрива разходи за спорт и допълнителни уроци, насърчавайки инвестицията в бъдещето на младото поколение.
Политическата равносметка на вицепремиера подчертава два ключови успеха на настоящото управление: отстраняването на най-влиятелните олигархични фигури от лостовете на властта и запазването на стабилен курс, който предпазва България от пряко въвличане във военни конфликти. Според Христов, доверието, гласувано от гражданите на „Прогресивна България“ по време на изборите, е ясен сигнал за подкрепа към този път на нормализация и устойчиво развитие.
Реформите в административния апарат също заемат централно място в бюджета. За първи път се предприемат решителни стъпки за оптимизация, включително съкращаването на близо 2000 позиции в Министерството на вътрешните работи. Целта е не само намаляване на бюджетния дефицит и държавните разходи, но и създаване на по-ефективна и функционална администрация, която да отговаря на съвременните нужди на обществото.
По отношение на пенсионната система, Христов се обяви за по-голяма прозрачност и право на избор за осигурените лица. Той критикува настоящия модел на служебно разпределение във втория пенсионен стълб, като подчерта, че гражданите трябва активно да решават къде да се управляват техните средства – в Националния осигурителен институт или в частни фондове. Вицепремиерът е категоричен, че системата има нужда от корекции, за да спре да функционира с тежки дефицити.
Външнополитическата позиция на страната остава твърда и независима. Христов подчерта, че България няма да формира своите решения под външен натиск или на базата на догадки, дори когато става въпрос за посещения на високопоставени европейски служители като Урсула фон дер Лайен. Сигурността и националният интерес се поставят на първо място, като правителството отказва да участва в „политически изповеди“ и залага на експертни заключения при инциденти, застрашаващи границите ни.