В свят, изпълнен с противоречиви съвети за хранене, често се губим между това, което е „модно“, и това, което е физиологично правилно. Професор Деян Чубрило, експерт по спортна медицина и физиология, предлага радикален поглед върху това как да поддържаме тялото си в оптимална форма, като се върнем към основите и умереността.
Започването на деня е критичен момент за кръвната захар. Вместо тежки или прекалено сладки закуски, тайната е в малките, но питателни порции. Шепа бадеми, един квадратик черен шоколад или една смокиня са достатъчни, за да задвижат организма, без да предизвикват опасни скокове на глюкозата.
Когато говорим за „суперхрани“, не трябва да търсим екзотични продукти. Най-ценните съюзници на здравето са кашите, пълнозърнестите храни, ядките и бобовите растения. Бобът, лещата и нахутът са истински съкровища от растителни протеини и влакнини, особено ако се приготвят по традиционния начин – с предварително накисване и в умерени количества.
Един от най-провокативните тези на проф. Чубрило е пълното избягване на месо, яйца и сирена. Според него животинските протеини могат да бъдат катастрофални за организма, което ни кара да преосмислим зависимостта си от традиционните животински източници на белтъчини.
Внимавайте с т.нар. „здравословни“ напитки. Прясно изцеденият портокалов сок сутрин, макар и популярен, всъщност е концентрат от захари, който може да бъде вреден. Същото важи и за модните „детокс“ програми със сокове – те са по-скоро маркетингов трик, отколкото медицинска необходимост, тъй като черният дроб и бъбреците се справят с пречистването на тялото сами.
Дори любимите на мнозина овесени каши и киноа трябва да се разглеждат с внимание сутрин, тъй като в крайна сметка се разграждат до глюкоза. Ключът тук не е в пълната забрана, а в разбирането на това как тялото ни реагира на въглехидратите и защо трябва да ограничаваме захарта под всякаква форма.
В крайна сметка, най-важният урок е балансът. Няма една единствена „чудодейна“ храна, нито такава, която е абсолютно забранена за всеки. Здравето е резултат от общия модел на хранене, където количеството и качеството вървят ръка за ръка, а умереността е най-добрият ни инструмент.